Как да си направим камера за наблюдение от стар смартфон

В следващите няколко стъпки ще опиша как да превърнете стар, ненужен смартфон в полезна камера за наблюдение, която може да се използва у дома или в училище.

1. Нулирайте вашия смартфон и направете първоначалните му настройки. Препоръчвам ви да обновите операционната система, да премахнете или деактивирате всички приложения, които няма да използвате, а всички останали да обновите. Добре би било да създадете отделен Google акаунт за този смартфон или общ акаунт за всички смартфони, които ще използвате като камери.

2. От Google Play инсталирайте приложението CamON Live Streaming https://play.google.com/store/apps/details?id=com.spynet.camon. Приложението изисква версия на Android 4.2 или по-нова. Имайте предвид, че при много стари и бавни телефони приложението работи с голямо забавяне, има накъсване и изпускане на кадри. Такива проблеми имах с Alcatel Pixi 4 / TCL 4034X. Първоначалните ми проби бяха с Alcatel One Touch 7041D и мога да кажа, че смартфона се справя много добре. Докато пиша тази статия настройвам Lenovo A1000.

3. Стартирайте приложението на смартфона и преминете през няколко екрана, които ви дават информация за възможностите на CamON Live Streaming. Веднага след това вашето устройство ще започне да работи като камера за наблюдение. В долния ляв ъгъл се показват адреса за наблюдение, а над него има информация за разделителната способност, увеличението и скоростта на заснемане. В браузър по ваш избор на компютър можете да напишете адреса на устройството и веднага ще видите изображението от вашата нова камера. По подразбиране няма парола!

4. За някои хора стъпките до тук са достатъчни, но за реално използване е нужно да се заровим в настройките на приложението. Първо е желателно да увеличите разделителната способност на камерата. При Lenovo A1000 по подразбиране тя беше на 640×480 с възможност да се вдигне до 1920×1088. Аз зададох настройка 1280×720. Ако зададете много голяма разделителна способност телефона може да не успее да се справи с обработката на видео потока. След това можете да настроите фокуса. Аз задавам постоянно автоматично фокусиране.

По подразбиране приложението няма парола, но е добре да зададете такава. Това става в раздела Authentication. Активирайте Enable authentication, на Authentication type задайте Basic, а след това можете да зададете потребителско име и парола.

В раздела Device е добре да включите опцията Always on и Start on boot. Тук може да се избере и режим на икономия на захранването.

5. Вече трябва да се свържете с новата си камера. На телефона си аз използвам tinyCam Monitor, което ми дава възможност да се свързвам с най-различни камери в локалната си мрежа. Има и други подобни решения. Въпрос на вкус е какво ще си изберете.

Аз си падам по експериментите и успях да свържа смартфон дори с NVR Hikvision модел DS-7732NI-I4. Всъщност няма нищо сложно. Просто при добавянето на камера трябва да зададете, че ще използвате протокол ONVIF, който е междуплатформен и се използва при оборудване от различни производители. Много е важно преди да свържете смартфона/камера с NVR-а да опишете MAC адрес на устройството във вашия рутер, за да може то да получава един и същ IP адрес при всяко стартиране.

6. Последното нещо, което трябва да направите е да си купите някаква стойка за камерата и да я монтирате на желаното от вас място. Аз използвам стойка за кола за телефон с вендуза, защото е най достъпна, но може да се използва трипод с щипка за телефон. Възможно е да си измайсторите дори някаква телена поставка.

Предимства. Използвате старт смартфон, който ще бъде изхвърлен в боклука и му даваме нова функционалност. Безплатно е.

Недостатъци. Трябва да осигурите ток до мястото, където ще е разположен смартфона. CamON Live Streaming показва реклами на екрана и от там генерира ненужен трафик. Но трафика не голям и след като сложите някъде смартфона си да работи като камера не вярвам да гледате екрана.

Освен в камера за наблюдение CamON Live Streaming може да превърне вашия смартфон и в камера за работа с лаптоп или компютър, или в камера за излъчване на видео в Интернет. За тези възможности ще пиша някой друг път.



Защо да използваме виртуална дебитна карта?

От около две години използвам виртуална дебитна карта и искам да споделя предимствата на това решение. В моя случай картата е от Банка ДСК, но и други банки предлагат подобни услуги.

Преди съм се ограничавал да използвам дебитна карта за директни разплащания в Интернет поради възможността на изтичане или кражба на данни, а от там и на пари. Също така преди 7-8 години изгорях с около 50 лева за абонамент за услуга, която не успях да прекратя. Тогава се наложи да си анулирам картата и да поискам преиздаване с нов номер.

Преди около 2 години си отворих сметка в Банка ДСК и освен дебитна карта си поръчах и виртуална такава. Първоначално бях изненадан, че дори за нея ми издадоха пластика, защото някои банки прости ти изпращат данните на картата. На пръв поглед картата е еднаква, с тези които сме свикнали да ползваме, но като се вгледаш се вижда, че на нея няма чип. Тоест тази карта е просто парче пластмаса с надписи по нея и не може да се използва за физически разплащания.

Виртуалната дебитна карта се използва в комплект с on-line банкиране. Просто влизате в съответния портал или мобилно приложение и можете да видите наличността по картата. Аз обикновено не държа пари в нея или имам до 10 лева. Когато трябва да направя разплащане в Интернет прехвърлям малко по-голяма сума от нужната ми от банковата ми сметка в картата. Тази транзакция е безплатна. Защо парите са малко повече? Защото при някои разплащания има такси, които са от 10-20 стотинки до 2-3 лева и зависят от сумата, валутата и държавата, в която плащате. В сайта от който пазарувате, трябва да въведете данните на картата, да изчакат SMS за допълнителна верификация и да го въведете и плащането е приключено. От скоро има възможност за допълнителна верификация и през мобилен тоукън, което още повече опростява процедурата. Ако ви останат пари в картата можете да ги върнете в сметката си по всяко време, като това отново е безплатно.

За времето, от което имам виртуалната карта съм правил плащания с нея в България, Китай, Полша, Германия, Великобритания, Ирландия, САЩ, Украйна и Русия. Всичките бяха в различна валута и всичките минаха безпроблемно.

Имах само едно проблемно плащане и то е, когато се опитах да купя ваучер за игра, който не се предлага в България. Пробвах да го купя от магазина на Microsoft в САЩ, но транзакцията беше отказана, защото ваучера е заключен само за американския пазар, а по време на транзакцията се засича, че картата е българска. След това опитах да купя същия ваучер от BestBuy и транзакцията премина успешно, но няколко минути по-късно парите ми бяха върнати, защото въпросния ваучер не е разрешено да се продава извън САЩ. Други плащания към Microsoft минаваха без проблеми.

Виртуалната дебитна карта е нещо много удобно и ви дава сигурност при разплащания в Интернет. Много е ефикасна при абонаменти за различни услуги, защото няма възможност сметката ви да бъде източвана с малки суми всеки месец за абонамент, който сте направили пробно и след това сте забравили да деактивирате. Препоръчвам ви да я използвате.



Какво да направим при проблем със зареждане на Teams?

Понякога се случва така, че Microsoft Teams замръзва на зареждащия екран. Не помага рестартиране или деинсталиране и инсталиране. Проблема се решава с 3 лесни стъпки:

1. Деинсталирайте Microsoft Teams.

2. Изтрийте папките:

%LocalAppData%\Microsoft\Teams

%LocalAppData%\Microsoft\TeamsMeetingsAddin

%AppData%\Microsoft\Teams

%LocalAppData%\SquirrelTemp

3. Изтеглете последната версия на Microsoft Teams и инсталирайте. Това ще реши проблема със зареждането.



Настройки за Skype for Business

Ако сте се опитвали да стартирате Skype for Business вероятно не сте успели да се впишете с вашия акаунт и сте получили грешка. Това се случва, защото трябва да се направят определени настройки на DNS сървъра на хостинг доставчика ви. Настройките, които трябва да се направят са описани на този адрес https://support.microsoft.com/en-us/kb/2566790. Най-добре е да пишете на поддръжката на хостинг доставчика за тези промени и той да ги направи вместо вас.

След като всичко е конфигурирано изчакайте няколко часа и направете проверка дали всички услуги работят като използвате тази страница https://testconnectivity.microsoft.com/?testid=O365LyncDns.



Office 365 ProPlus без пари за учениците в България

В края на месец март Microsoft предостави възможност на учениците в България да получат безплатно лиценз за Microsoft Office, който може да се използва на общо 5 устройства (компютри, таблети и телефони с операционни системи на Microsoft, Apple и Google). За да използвате училището ви трябва да е регистрирано в програмата Office 365 за образованието (www.teacher.bg/office365) и всеки ученик да има персонален акаунт. С него той получава електронна поща, лично място за съхранение на файлове (OneDrive) с размер 1TB, online версии на Word, Excel, PowerPoint, OneNote и други услуги.

Аз имах възможността да съм един от първите, които тестват лицензите за Office 365 ProPlus. По-долу ще споделя своите впечатления и начина за раздаването на лицензите.

Важно е да знаете, че Office 365 ProPlus е версия на Office, която се разпространява с някои от плановете Office 365. Този който е безплатен за образованието (Office 365 Education E1) не включва в себе си Office 365 ProPlus.

Office 365 ProPlus е пълна версия на Microsoft Office и има същите функционалности като Microsoft Office 2013 за Windows. Различава се в начина на инсталация и лицензирането. Повече подробности можете да научите на този адрес https://technet.microsoft.com/en-us/library/gg702619.aspx.

За да раздадете лицензи на своите ученици следвайте следните стъпки:

Вариант 1. Раздаване на лицензите от администратор:

1. Отворете административния център на Office 365 и в лявата част изберете Потребители/Активни потребители. Намерете потребителя, сложете отметка пред името му и в дясната част на екрана, в раздела „Даден лиценз“ щракнете върху „Редактиране“в раздела „Даден лиценз”;

2. В дясната част на прозореца ще се покаже панел за раздаване на лицензи. Трябва да разширите плана „Office 365 Education за ученици и студенти“, който е с 1 000 000 лиценза. Той е различен от вашият основен план;

3. Сложете отметка само върху „Office 365 ProPlus“. Ако сложите отметка на другите продукти ще получите съобщение за грешка, защото се дублират услуги;

4. Натиснете „Запиши“ в горната дясна част на екрана. Потребителя вече разполага с 2 лиценза. Първият е вашият основен Office 365 Education E1, а вторият е само за Office 365 ProPlus;

5. За да се инсталира Office 365 ProPlus трябва да се отвори страницата https://portal.office.com/OLS/MySoftware.aspx. Избира се езика за инсталацията и версията и се натиска бутона „Инсталирай“. Изтегля се и се стартира малък файл, който изтегля и инсталира пакета.

Ако желаете да инсталирате Office 365 ProPlus на мобилно устройство в дясната част на страницата трябва да изберете „Телефон и таблет“. След това изберете съответното устройство и производител, и следвайте инсталационните стъпки. Ще бъдете препратени към съответния магазин, от където ще изтеглите приложението. По някое време трябва да се въведе електронната поща и парола на потребителя. Функционалностите на Office 365 ProPlus се различават в зависимост от операционната система и вида на устройството. Пълната версия се инсталира на компютър, а мобилните версии са с ограничени възможности.

Вариант 2. Самостоятелно вземане на лицензи:

В този случай потребителите получават съобщение при влизане в електронната си поща. При натискане на „Получете го сега“ се дава лиценз автоматично и се предлага инсталиране, което се извършва както е описано по-горе. В моя акаунт не се появи такова съобщение. До момента съм го видял само в няколко акаунта. По тази причина ви препоръчвам вариант 1.

До момента съм раздал около 30 лиценза на учениците си. Те направиха инсталации на компютри и лаптопи с Windows, на лаптоп с Mac OS, iPad, iPhone, телефони и таблети с Android. Не е правена инсталация на Windows Phone, защото операционната система включва Office Mobile.

Продължавам с раздаването на лицензи на учениците си. Препоръчвам ви да не давате лицензи на всички, а само на тези, които ще ги използват. Идеята е да не се получи както с лицензите за Windows и Office на учителите, броят на лицензите постоянно да е изчерпан.

Надявам се учениците ми вече да не си намират извинение за липсваща домашна работа с думите „Ами аз нямам Word на компютъра“. Сега вече ще имат и то легална версия.

Специални благодарности на Microsoft България и на Теодора Върбанова – ръководител Образователни програми в Microsoft България.



Как си направих VPN сървър с TP-Link TL-WR740N и DD-WRT

От известно време имам нужда да се свързвам към мрежата на училището отдалечено. За щастие тази нужда не беше особено належаща и все отлагах решаването на този проблем. За съжаление обаче през този месец се наложи да се заема сериозно с тази задача.

В момента интернет трафика на училището преминава през рутер TL-ER5120 на TP-Link. Закупих го преди около година и половина с основната идея, че може да балансира трафика с до 4 интернет доставчика. Повече подробности за избор ми можете да прочетете тук http://blog.mihaylov.bg/?p=326.

Когато избирах рутера имах възможност да взема малко по-висок клас устройство, което предлага възможност за действие и като VPN сървър, но предлагаше балансиране на трафика само между два доставчика. Аз реших, че нямам нужда от VPN връзка, но имам нужда от бъдещо включване на повече от 2 доставчика.

Преди време бях чел, че фърмуера DD-WRT има възможност за действие като VPN сървър и реших да се поразровя по въпроса. След няколко часа четене попадна на видеоклип описващ всички действия, които трябва да се направят.

 

Използвах един стар рутер TP-Link TL-WR740N, на който бях сменил фърмуера преди 2 години с DD-WRT. До скоро използвах това устройство като безжична точка за достъп, но вече нямам нужда от нея. Направих всички настройки, които бяха описани във видео клипа и тествах работата на устройството. Всичко протече идеално и започнах да обмислям варианти как да го свържа към училищната мрежа.

Във видео клипа е описано как да използвате устройството като основен рутер. Аз обаче използвам за основен рутер TL-ER5120, който с много по-големи възможности. За да запазя съществуващата си мрежа без промени направих следните действия на рутера с DD-WRT:

1. Деактивирах безжичната мрежа и NAT;

2. Деактивирах DHCP и го пренасочих към DHCP на основния рутер.

След това свързах устройството, както на схемата по-долу и всичко тръгна. Направих няколко теста и се оказа, че всичко върви идеално.



ClassDojo – интересна възможност да мотивирате учениците и да държите информирани родители им

Преди около месец, колежката ми Светлана Василева, която е начален учител и преподава на четвърти клас тази учебна година, сподели с мен своя идея. По-голяма част от нейните учениците разполагат с таблети (и често ги носят) или смартфони и тя искаше по някакъв начин да ги използваме в часовете ѝ. Честно казано погледнах доста скептично, защото това е много трудна задача. Всички устройства са различни и с различни характеристики. Ако трябва да се инсталира дадена програма предишният ден всички таблети (смартфони) трябва да са при мен за да направя инсталацията и евентуално настройките. Ако програмата изисква достъп до интернет трябва да включа таблета в училищната безжична мрежа, а тя е ограничена само за учители и служители.

Въпреки моите съпротиви отделих няколко часа за да проуча какво правят хората по света и какви програми могат да се използват. Повечето от изчетената информация се оказа абсолютно ненужна, безсмислена или неприложима в нашият случай (деца в четвърти клас). За щастие обаче попаднах на следната статия „10 free apps for teachers to use for planning and classroom management“ на Oxford University Press. Можете да я прочетете на адрес http://oupeltglobalblog.com/2013/07/09/10-free-apps-for-teachers-to-use-for-planning-and-classroom-management/.

Изчетох внимателно предложените варианти, но харесах първият инструмент наречен ClassDojo. Това всъщност е сайт с адрес www.classdojo.com, на който можете да се регистрирате безплатно като учител, ученик или родител. Основната идея е, че учителят дава положителни или отрицателни оценки (точки) на своите ученици за най-разнообразни дребни неща, които по принцип не се отразяват в дневник или бележник. Например помощ на другар, групова работа, добро поведение, наличие на домашно или говори в час, няма домашно, държи се лошо и др.

clip_image002 clip_image004

В момента, когато учителя даде положителна или отрицателна точка на ученик това се оповестява чрез два различни звука и децата в клас научават за действието. Всички тези точки могат да се виждат от ученици и родители. Най-интересната част на ClassDojo обаче е това, че всеки ученик получава аватар, който представлява чудовище. Чудовищата са много симпатични и могат да се променят от учениците, което е любимото нещо на децата.

ClassDojo3_

ClassDojo предлага приложения за учители и ученици за Android и iOS, които са безплатни. В приложението на ученика може да се виждат точките и седмична статистика, както и възможност да се променя чудовището. Това може да се направи и от www.classdojo.com, ако не разполагате с таблет или смартфон. Учителят разполага с много повече възможности – създаване на клас, добавяне на ученици към него, определяне на положителните и отрицателни точки, и раздаване на такива на учениците, използване на таймер, генериране на случаен ученик. Учителят може да генерира повече и по-подробни отчети за различен период от време, за целият клас или отделен ученик. Приложението за Android е с по-малко възможности спрямо директната работа със сайта (не съм тествал за iOS), но когато обикаляте между децата в клас е по-лесно да носите и да им давате точки на таблет или смартфон отколкото постоянно да сновете до лаптопа си.

ClassDojo4

След като се запознах с ClassDojo и неговите възможности разказах на колежката си и ѝ демонстрирах някои неща. Разгледахме и някои клипове в YouTube, разказващи за работата с ClassDojo. Тя много хареса всичко и въпреки, че се изместихме от основната ѝ идея решихме да въведем нещата в действие. Създадохме акаунт на Светла Василева и въведохме децата от класа ѝ, сменихме имената на положителните и отрицателните точки за учениците от английски на български. На следващият ден тя обясни на децата за новите неща, които ще използват и започна да раздава точки за работата и държанието на учениците.

Аз взех таблета ѝ за да инсталирам ClassDojo за да пробваме как е по-удобно да се работи. Приложението инсталирах и тествах в къщи, но се сблъсках с проблем при опит да го свържа към училищната безжична мрежа. Сградата на училището се покрива от 10 точки за безжичен достъп. Използвам различна парола за достъп до всяко устройство с дължина 50 символа, нещо от вида 71|96F{u|P“s5}+9&-(.’{)@:4W%@6x!9i!)54>W+;*+y/1_|6. След няколко неуспешни опита да въведа паролата започнах да търся решение на проблема в интернет. В крайна сметка за всяка мрежа генерирах QR код, с нейните настройки и сканирах изображението с камерата на таблета. Подробности за цялата процедура можете да прочетете на адрес http://blog.mihaylov.bg/?p=432.

След една седмица работа с ClassDojo вече бяхме натрупали известен опит и данни. Оказа се, че за учителя е по-лесно да работи на лаптопа си, но когато обикаля между децата в клас е по-удобно това да се върши с таблет (смартфон). От сайта www.classdojo.com генерирах покани за включване към него с кодове за учениците и родителите. За съжаление тези покани не могат да се генерират на български език. Решихме, че е най-добре да използваме варианта на руски език, защото най-голяма част от хората ще го разберат. Колежката ми проведе родителска среща и запозна родителите с ClassDojo. След няколко дни изпратихме, разпечатаните на хартия покани по децата. Оказа се обаче, че една част от родители не успяха да се справят с регистрацията в сайта. Събрах техните деца един следобед и за по няколко минути показах и регистрирах всяко дете, а те показаха на родителите си. След още една седмица направихме кратка анкета за да получим обратна връзка от родителите относно нашата работа, а два дни по-късно колежката ми проведе и открит урок за да запознаем, директора и колегите си с приложението. Ето и резултатите от анкетата.

clip_image009 clip_image011

clip_image013 clip_image015

clip_image017

Както може да се види отношението на родителите е основно в положителна насока. Учениците също много харесаха идеята и почти всеки ден са с ново чудовище. Оказа се, че често проверяват как са им точките или карат родителите си да го правят. Така те са стимулирани да се учат повече и да се държат по-добре.

Равносметката е, че ClassDojo разнообразява училищния живот и дава стимул на учениците за развитие. Може да се прилага от първи до 6-7 клас. Не мисля, че по-големите ще се интересуват много от чудовища, а и при тях стимулите са по-различни.

Ето и някои напътствия за работа ако решите да използвате ClassDojo. След като се регистрирате като учител вие получавате възможност да редактирате своя профил, да разгледате демонстрационния клас или да създадете свой собствен клас/класове. Настройките на профила са само няколко: обръщение, имена, снимка, поща, възможност за смяна на парола, език и времева зона. За съжаление сайтът все още не е преведен на български език, но има версии на английски, френски и руски, които покриват знанията на повечето учители в България.

Следващото нещо, което е добре да направите е да разгледате примерният клас. Можете да си поиграете с настройките за визуализация, да въведете ваши награди (точки) на български език и да разгледате отчетите. Може да добавите и няколко ученика за да експериментирате. Тук е момента да се запознаете с възможностите за избор на случаен ученик, използването на таймер и генерирането на кодове за ученици и родители. След това създайте нов клас, въведете своите ученици и започнете да експериментирате.

Ще се радвам ако споделите впечатлението си…

Избор на рутер за два интернет доставчика

Преди около 3 месеца училището, в което работя, получи изгодна оферта за достъп до Интернет от фирма, която в момента не използваме. След преценяване на характеристиките реших, че за по-ниска цена ще получим по-добро качество и можем да сменим интернет доставчика си. Запознах директора си, той се съгласи с мен и задвижихме нещата. Подписахме договор и след няколко дена дойдоха техници, опънаха оптика, настроихме устройствата и след един ден тестване на свързаността прехвърлих целият трафик на училището към новият доставчик. В продължение на няколко дена наблюдавах дали няма да изскочат някакви проблеми, но се оказа, че всичко е нормално. Уведомих директора си, че вече можем да прекратим договора със старият доставчик, но тук бях изненадан. Директорът ми каза, че предпочита двете връзки към Интернет да останат активни и да ги използваме едновременно. Ако едната отпадне да се превключваме към другата. Между другото от време на време на време връзката ни към Интернет се случва да прекъсне и то в най-неподходящият момент. Връзката с 2 интернет доставчика беше стара моя мечта, която се опитвах да реализирам 2-3 пъти през годините, но винаги ми беше отказвано с обосновката липса на пари.

За да реализирате едновременна връзка между 2 или повече интернет доставчика имате нужда по-специален рутер. Аз използвах Buffalo WHR-HP-G54, на който бях подменил фабричният firmware с TomatoUSB (http://blog.mihaylov.bg/?p=300) и бях много доволен от него. Първоначалната ми идея беше да модифицирам настройките на рутера си или отново да му сменя фърмуер с друг, който има поддръжка на 2 интернет доставчика. След доста четене разбрах, че с TomatoUSB не мога да реализирам моите идеи. Съществува обаче китайска модификация наречена Tomato DualWAN, която отговаря на моите изискваният. За съжаление обаче интерфейса за управление на рутера е само на китайски, а моите познания по китайски са нулеви.

Направих проучване за друг firmware, който да отговаря на моите изисквания и се оказа, че OpenWRT с някои допълнения (plug-in) може да ми свърши работа. Започнах да проучвам неговите характеристики по-дълбоко и се впечатлих от големите възможности, които притежава. За съжаление се оказа, че моят рутер не е сред подържаните. Докато четох обаче разбрах, че има и x86 версия на OpenWRT, която се инсталира на стандартен (стар) компютър и той се превръща в мощен рутер. Планирал съм някой ден да пробвам как работи…

Отказах се от използването на старият си рутер и реших, че имам нужда от нова машина, която да се монтира в рак (шкаф за мрежово оборудване), разполага с гигабитови портове и може да прави load balancing (балансиране на трафика между няколко доставчика). Следващата стъпка, която предприех беше да се обадя в няколко компютърни магазина и на 1-2 приятели, които са по-на вътре в областта на мрежите от мен. След тези консултации имах няколко конкретни устройства, между които да избирам: TP-Link TL-ER6120, TP-Link TL-ER5120, Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN, D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N

Още в началото се отказах от D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N по 2 причини. Първата е, че цената от 588 лева е прекалено висока. Втората причина е, че в момента рутера на подържа load balancing, а тази възможност ще се реализира при следващо обновяване на фърмуера. За съжаление тази важна подробност е написана с невероятно ситен шрифт в края на спецификацията на продукта.

Следващите десетина дена се отдадох на чете на спецификации, ръководства, мнения в различни форуми и гледане на видео клипове.

След голямо колебание се отказах от Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN. Машината е страхотна и има невероятно добри възможности и ми беше препоръчана като безотказна. Цената от 180 лева е много достъпна. Първата причина поради, която се отказах е, че Mikrotik е модифициран Linux, въпреки че има удобен интерфейс за управление често се налага да се пишат скриптове, в които моите познания не са особено добри. По-важната причина беше, че за да прави load balancing рутера има нужда от пуснат RIP или OSPF протоколи от страна на интернет доставчиците, а такава услуга не се предлага в моят случай. Без тези протоколи рутера работи с една основна връзка, а другата е запасна и към нея се превключва, когато отпадне първата.

Последните 2 машини, между които се колебаех бяха два върхови модела на TP-Link: TL-ER6120 и TL-ER5120. Характеристиките на двете устройства са почти еднакви, като и цената, с малки разлики. TL-ER6120 има 2 WAN порта и 3 LAN (всичките гигабитови), подържа отдалечена връзка на VPN потребители. TL-ER5120 има също 5 гигабитови порта, 1 WAN, 1 LAN, а другите 3 могат да се разпределят по желание на потребителя към локалната или глобалната мрежи. На адрес http://www.tp-link.us/support/emulators/?pcid=205 имате възможност да разгледате възможностите за настройка рутерите и да експериментирате с тях все едно са пред вас. След доста обстойно сравняване реших да избера TL-ER5120. Той е с малко по-ниска цена, но по-гъвкав при настройка, особено с възможността да настроите до 4 връзки към Интернет. В момента нямам нужда от VPN връзка на учителите към училищната мрежа, а ако за в бъдеще се появи ще търся варианти за реализация. Един от основните недостатъци на моят избор е, че рутера не подържа IP версия 6. Но честно казано трудно щях да въведа IP ver. 6, защото само единият от доставчиците ми подържа този протокол.

След всичкото четене и проучване най-накрая поръчах TP-Link TL-ER5120. Цената му беше 318 лева. Устройството пристигна след около седмица, защото се оказа, че в България няма складова наличност. По-късно се поинтересувах и разбрах, че подобни устройства се поръчват доста рядко. По-долу можете да видите видео клип на разопаковането на рутера от мен.

След като рутера вече беше при мен го инсталирах в шкафа с другото си мрежово оборудване свързах го към единият интернет доставчик и започнах да го настройвам. Това не ми отне особено много време, защото вече бях запознат интерфейсът му. Проведох тестове от около 1 час да се убедя, че всичко работи добре и след това добавих връзката към вторият доставчик. Свързах към рутера, компютърният кабинет, в който обикновено преподавам и в продължение на 2 седмици пробвах дали връзката е стабилна и дали няма да изскочат проблеми. През това време резервирах някои IP адреси за различни мрежови устройства като принтери, мултимедийни проектори и безжични точки за достъп. Добавих блокиране на различни сайтове като facebook и някои ключови думи. За съжаление блокирането на голямо количество обекти е тромава процедура, защото интерфейсът на рутера не е достатъчно добре изпипан за това. Освен ограничаването на сайтове на ниво рутер добавих и филтриране на трафика чрез OpenDNS, както е описано в тази публикация http://blog.mihaylov.bg/?p=321. OpenDNS обаче предлага използване само на един IP адрес в безплатната си версия за това се наложи да регистрирам два акаунта с IP адресите от двата интернет доставчика и да ги настроя по един и същи начин. Ако във бъдеще добавя трети доставчик ще трябва да регистрирам още един акаунт в OpenDNS. Процедурата е малко тромава, но е безплатна.

След като направих всички тези настройки и при двуседмичните тестове в реална среда нямаше никакви проблеми прехвърлих целият трафик на училището през TP-Link TL-ER5120 и пенсионирах старият си рутер Buffalo WHR-HP-G54. Всъщност вече го използвам само като безжична точка за достъп.

Вече повече от месец TP-Link TL-ER5120 работи без проблемно. Обикновено натоварването ми е в рамките на 2-3 процента, като при пикови моменти достига до 5-7 процента. Това означава, че имам запасен капацитет за развитие. В бъдеще очаквам все по-голямо натоварване на интернет трафика особено с увеличаване на облачно базираните услуги като Office 365. Надявам се в следващите 3 години да нямам нужда от нов рутер.

Общото ми впечатление, че TP-Link TL-ER5120 е много добър рутер за училище и мога да го препоръчам на всеки, който желае да използва повече от един интернет доставчик. Ако цената 318 лева ви се вижда висока може да си купите някои модела TL-R470T+ или TL-R480T+. Те също са предназначени за връзка към няколко доставчика, но за по-малко натоварване и не разполагат с гигабитови портове, а скоростта им на работа е 100 мегабита. Цената на рутерите е между 100 и 150 лева, а е възможно да ги намерите и по-евтино.

Как да използваме OpenDNS за контрол на мрежовият трафик в домашната или училищната мрежа

Във всяко семейство или организация идва момент, в който се взема решение, че трябва да има някакъв контрол върху ползването на Интернет. По-точно какви сайтове не могат да се ползват и какви са разрешени. Класическият вариант за решаване на този проблем е блокирането на дадени сайтове на ниво рутер. Моят опит в тази област съм описал в следната статия http://blog.mihaylov.bg/?p=300.

Този вариант е добър, но трябва да знаете точно адресите на сайтовете, които желаете да забраните и да ги опишете на вашият рутер. А ако желаете да ограничите достъпа до всички сайтове предлагащи online игри, социални мрежи или порнография? Тук на помощ идва услугата OpenDNS, която дава възможност на доброволци да категоризират сайтовете в различни групи и да блокирате достъпа до тях.

За да използвате OpenDNS следвайте следните стъпки:

1. В браузър по желание заредете адреса www.opendns.com. Изберете „Sign In“ от горният десен ъгъл на страницата. Зарежда се нова страница и в долната ѝ част трябва да се избере „Don’t have an account? Get started!“. Аз опитах из други варианти за регистрация, но те винаги ме водеха до платените услуги на OpenDNS, а аз предпочитам да използвам безплатните;

2. На страницата, която се зарежда изберете „OpenDNS Home” и след това щракнете на бутона „Sign up now“. Регистрирайте се в сайта, като ви препоръчвам в полето „Where will you use this account?“ да посочете Household или No Answer, защото другите варианти са платени;

1

3. След като се регистрирате в сайта автоматично ще преминете към магазина на OpenDNS, където ще ви предложат 3 начина за използване на услугата. Не обръщайте внимание на тази страница. През това време на вашата пощат трябва да пристигнало писмо за проверка на акаунта ви. Щракнете на връзката в писмото за да активирате вашият нов акаунт;

4. Ще се зареди страница на OpenDNS, наречена Dashbord, в която трябва да натиснете бутона Add a network в дясната част на екрана за да извършите началните настройки;

2

5. Напишете IP адреса, който използвате и натиснете бутона Add this network. Този адрес се получава от вашият интернет доставчик;

3

6. Задайте име на вашата мрежа, което да ви говори нещо. Ако използвате статичен IP адрес като мен махнете отметката Yes, it is dynamic. Ако адресът ви е динамичен оставете отметката и ще трябва да изтеглите специфичен софтуер, който да информира OpenDNS за промяната на адреса. Желателно е да използвате статичен IP адрес за организация от типа на училище. Ако вашият е динамичен попитайте интернет доставчика си как може да стане статичен. Обикновено за това е нужен само един телефонен разговор.

4

7. След като добавите в IP адрес в OpenDNS ще получите писмо на електронната си поща за потвърждаване на неговата регистрация в системата. Това става като щракнете на връзката, която е в писмото ви, но трябва да се намирате в мрежата, която сте регистрирали.

8. Вече можете да пристъпите към реалните настройки за ограничаване на достъпа. Влезте в акаунта си, заредете страницата Settings и изберете вашата мрежа (ако използвате платената версия може да имате множество мрежи). По подразбиране се зарежда разделът Web Content Filtering. В него трябва да определите нивото на защита. Има 4 предварително дефинирани нива на защита, но аз предпочитам за използвам Custom, защото там мога да настройвам категориите сайтове за забрана или разрешаване.

5

9. След като изберете Custom нивото поставете отметки на категориите сайтове, които желаете да блокирате. Моите настройки можете да видите на прихванатият екран. Не забравяйте да натиснете бутона Apply;

6

10. По-надолу в страницата можете да добавите до 25 сайта, който желаете да бъдат винаги блокирани или достъпни независимо от другите настройки.

11. В раздела Customization, можете да добавите емблемата на вашето училище или да редактирате съобщенията, които се показват, когато някой се опита да зареди забранен сайт.

12. Последната стъпка, която трябва да направите се извършва на вашият рутер. Трябва да заредите страницата, където задава IP адрес, мрежова маска и други подобни. В полетете за DNS трябва да замените тези, дадени ви от вашият интернет доставчик, с DNS-ите на OpenDNS. Запишете следните адреси 208.67.222.222 и 208.67.220.220. Те се намират в долната част на всяка страница на www.opendns .com.

След като приключите с всичките настройки тествайте дали всичко работи добре. Ако има проблеми може да се наложи да промените някои от направените настройки, но при мен всичко заработи веднага.

Не забравяйте, че системата на OpenDNS разчита на своите потребители да категоризират различните сайтове. Това става от адрес community.opendns.com, като изберете Domain Tagging и след това Submit Domains.

В страницата Stats Можете да проследите статистиката за потреблението на Интернет. Ако изберете Domains в ляво можете да проследите и сайтовете, които се ползват. Така можете да забележите например някой български сайт с игри, който до момента не е включен в OpenDNS. Добавете го към съответната категория или го блокирайте ръчно.

Ограничения на безплатната версия на OpenDNS са следните:

1. Можете да добавите само един IP адрес към акаунт;

2. Можете да блокирате или разрешавате само 25 домейна независимо от другите настройки;

3. В страницата, която се показва при опит да се зареди забранен домейн има реклами.

Описаният по-горе метод за контрол на достъпа до Интернет е доста добър, но може да бъде заобиколен. За щастие това изисква доста добри познания в областта на компютърните мрежи, които учениците най-често нямат.

Internet Explorer 10 за Windows 7

download internet explorer 10 for windows 7 300x288 imagesВ края на месец февруари Microsoft обявиха финалната версия на Internet Explorer 10 за Windows 7. Различните подобрения са много, но основното ускоряване на браузъра и поддръжка на нови стандарти. Подържат се 95 езика, между които е и българският.

Аз вече тествах в продължение на 2 седмици новата версия на браузъра и впечатленията ми са положителни. Дори обнових два компютъра с Windows Multipoint Server 2011 преди седмица. Официално няма версия за тази операционна система за това трябва да изтеглите версията за Windows Server 2008 R2 SP1.