Във всяко семейство или организация идва момент, в който се взема решение, че трябва да има някакъв контрол върху ползването на Интернет. По-точно какви сайтове не могат да се ползват и какви са разрешени. Класическият вариант за решаване на този проблем е блокирането на дадени сайтове на ниво рутер. Моят опит в тази област съм описал в следната статия http://blog.mihaylov.bg/?p=300.

Този вариант е добър, но трябва да знаете точно адресите на сайтовете, които желаете да забраните и да ги опишете на вашият рутер. А ако желаете да ограничите достъпа до всички сайтове предлагащи online игри, социални мрежи или порнография? Тук на помощ идва услугата OpenDNS, която дава възможност на доброволци да категоризират сайтовете в различни групи и да блокирате достъпа до тях.

За да използвате OpenDNS следвайте следните стъпки:

1. В браузър по желание заредете адреса www.opendns.com. Изберете „Sign In“ от горният десен ъгъл на страницата. Зарежда се нова страница и в долната ѝ част трябва да се избере „Don’t have an account? Get started!“. Аз опитах из други варианти за регистрация, но те винаги ме водеха до платените услуги на OpenDNS, а аз предпочитам да използвам безплатните;

2. На страницата, която се зарежда изберете „OpenDNS Home” и след това щракнете на бутона „Sign up now“. Регистрирайте се в сайта, като ви препоръчвам в полето „Where will you use this account?“ да посочете Household или No Answer, защото другите варианти са платени;

3. След като се регистрирате в сайта автоматично ще преминете към магазина на OpenDNS, където ще ви предложат 3 начина за използване на услугата. Не обръщайте внимание на тази страница. През това време на вашата пощат трябва да пристигнало писмо за проверка на акаунта ви. Щракнете на връзката в писмото за да активирате вашият нов акаунт;

4. Ще се зареди страница на OpenDNS, наречена Dashbord, в която трябва да натиснете бутона Add a network в дясната част на екрана за да извършите началните настройки;

5. Напишете IP адреса, който използвате и натиснете бутона Add this network. Този адрес се получава от вашият интернет доставчик;

6. Задайте име на вашата мрежа, което да ви говори нещо. Ако използвате статичен IP адрес като мен махнете отметката Yes, it is dynamic. Ако адресът ви е динамичен оставете отметката и ще трябва да изтеглите специфичен софтуер, който да информира OpenDNS за промяната на адреса. Желателно е да използвате статичен IP адрес за организация от типа на училище. Ако вашият е динамичен попитайте интернет доставчика си как може да стане статичен. Обикновено за това е нужен само един телефонен разговор.

7. След като добавите в IP адрес в OpenDNS ще получите писмо на електронната си поща за потвърждаване на неговата регистрация в системата. Това става като щракнете на връзката, която е в писмото ви, но трябва да се намирате в мрежата, която сте регистрирали.

8. Вече можете да пристъпите към реалните настройки за ограничаване на достъпа. Влезте в акаунта си, заредете страницата Settings и изберете вашата мрежа (ако използвате платената версия може да имате множество мрежи). По подразбиране се зарежда разделът Web Content Filtering. В него трябва да определите нивото на защита. Има 4 предварително дефинирани нива на защита, но аз предпочитам за използвам Custom, защото там мога да настройвам категориите сайтове за забрана или разрешаване.

9. След като изберете Custom нивото поставете отметки на категориите сайтове, които желаете да блокирате. Моите настройки можете да видите на прихванатият екран. Не забравяйте да натиснете бутона Apply;

10. По-надолу в страницата можете да добавите до 25 сайта, който желаете да бъдат винаги блокирани или достъпни независимо от другите настройки.

11. В раздела Customization, можете да добавите емблемата на вашето училище или да редактирате съобщенията, които се показват, когато някой се опита да зареди забранен сайт.

12. Последната стъпка, която трябва да направите се извършва на вашият рутер. Трябва да заредите страницата, където задава IP адрес, мрежова маска и други подобни. В полетете за DNS трябва да замените тези, дадени ви от вашият интернет доставчик, с DNS-ите на OpenDNS. Запишете следните адреси 208.67.222.222 и 208.67.220.220. Те се намират в долната част на всяка страница на www.opendns .com.

След като приключите с всичките настройки тествайте дали всичко работи добре. Ако има проблеми може да се наложи да промените някои от направените настройки, но при мен всичко заработи веднага.

Не забравяйте, че системата на OpenDNS разчита на своите потребители да категоризират различните сайтове. Това става от адрес community.opendns.com, като изберете Domain Tagging и след това Submit Domains.

В страницата Stats Можете да проследите статистиката за потреблението на Интернет. Ако изберете Domains в ляво можете да проследите и сайтовете, които се ползват. Така можете да забележите например някой български сайт с игри, който до момента не е включен в OpenDNS. Добавете го към съответната категория или го блокирайте ръчно.

Ограничения на безплатната версия на OpenDNS са следните:

1. Можете да добавите само един IP адрес към акаунт;

2. Можете да блокирате или разрешавате само 25 домейна независимо от другите настройки;

3. В страницата, която се показва при опит да се зареди забранен домейн има реклами.

Описаният по-горе метод за контрол на достъпа до Интернет е доста добър, но може да бъде заобиколен. За щастие това изисква доста добри познания в областта на компютърните мрежи, които учениците най-често нямат.

В края на месец февруари Microsoft обявиха финалната версия на Internet Explorer 10 за Windows 7. Различните подобрения са много, но основното ускоряване на браузъра и поддръжка на нови стандарти. Подържат се 95 езика, между които е и българският.

Аз вече тествах в продължение на 2 седмици новата версия на браузъра и впечатленията ми са положителни. Дори обнових два компютъра с Windows Multipoint Server 2011 преди седмица. Официално няма версия за тази операционна система за това трябва да изтеглите версията за Windows Server 2008 R2 SP1.

Преди около година получих заповед от директора на училището, където работя, да огранича достъпа на ученици и учители до Facebook от училищната компютърна мрежа. Преди това често съм си мислел, че това трябва да се направи, но все не ми оставаше време да се занимавам и го оставях за някой друг път.

Първо потърсих различни решения в Интернет. Най-често срещаното предложение е инсталиране на програма за контрол на достъпа на всеки компютър. Тествах 2-3 варианта, но много лесно човек може да ги излъже и да заобиколи ограниченията. Също така не всички браузъри се подържат от въпросните програми.

Вторият вариант, с който експериментирах беше с hosts файла. В него се описват адреси на сайтове и техните IP адреси, като целта е компютъра ви де не се обръща към DNS сървъра на интернет доставчика ви, а да намира тази информация локално. Ако опишете даден сайт и го насочите към желан от вас IP адрес може да се предотврати неговото зареждане. Например може да се напише facebook.com 127.0.0.1, така при написване на сайта в някой браузър той ще бъде пренасочен към компютъра, на който е стартиран. Подготвих hosts файл и го копирах на няколко компютъра, но се оказа, че този метод е неефективен защото Google Chrome например не използва hosts файла на операционната система. Друг лесен начин за заобикаляне на тази защита е като потърсите facebook в Google и да заредите страницата от там.

Тези два варианта не бяха подходящи и по още една причина. Някои от учителите използват личните си лаптопи на училище и ако направя ограничение на ниво компютър то ще действа и когато са в къщи. По тази причина реших да се ориентирам базирано на ниво рутер. Целият трафик на училището преминаваше през едно устройство Buffalo WHR-HP-G54. Този рутер не предлага възможност за ограничаване на достъпа до определени сайтове за това се наложи да търся друг вариант.

Следващата идея, която ми дойде е да се обадя на фирмата, която ни доставя Интернет за да видя дали те могат да направят това ограничение на техният рутер. От интернет доставчика категорично ми отказаха с мотива, че не предлагат такава услуга. Ако желая ще ми препоръчат рутер с такива възможности и ще ми съдействат за настройката му. Обадих се на още 1-2 доставчика в региона, но никой не предлагаше възможността за ограничаване на трафика до определени сайтове. Всъщност до момента не знам дали има интернет доставчик в България, който предоставя такава възможност.

Петият вариант, на който се спрях е да опитам с друг рутер. Училището разполага с рутер Cisco 1811, който навремето дойде с така наречените царски компютри и беше използван докато МОН осигуряваше интернет достъпа на този компютърен кабинет. След като прекратиха програмата устройството не се използваше, защото не разполагах с пароли за него. Осигурих си паролите след няколко телефонни разговора и започнах настройките на рутера. След доста четене и човъркане по рутера в продължение на 2 седмици не успях да направя някаква ефективна блокировка. Обадих се на мой приятел, който е преподавател в Cisco академия във Велико Търново с молба за помощ и му изпратих рутера. Той си поигра няколко дена и ми върна вече настроеното устройство, което закачих веднага и пуснах целият интернет трафик на училището през него. Приятелят ми беше проучил кои са адресите на Facebook направил блокировка на ниво IP адреси. Всички пакети, които са предназначени за тези IP адреси се блокираха от рутера. След работа в продължение 2 седмици се оказа, че това решение е неефективно, защото Facebook използва облачно базиран хостинг с множество изходящи точни през различни доставчици. Рутера блокираше трафика към известните му адреси, но около 1/3 от заявките минаваха без проблеми. Също така търсенето на ключова дума facebook в Google и зареждането на сайта работеше безотказно. Получи се и страничен ефект. Оказа се, че някой сайтове, като например vbox7.com също са блокирани, вероятно защото използват IP адреси от забраненото адресно пространство.

Отново ми се наложи да започна ровене в Интернет за разни идеи като се насочих към възможността да подменя фърмуера (firmware) на моят рутер Buffalo WHR-HP-G54. Фърмуерът е софтуерът, който записан в рутера и управлява неговата работа. Възможно е фабричният софтуер да се подмени с друг и така се разширяват възможностите на устройството, а понякога дори се появяват нови функционалности. След доста четене се спрях на 3 фърмуера: DD-WRT, OpenWrt и Tomato. OpenWrt не можеше да се стартира на моят рутер и отпадна автоматично. От другите два варианта избрах Tomato, защото ми хареса интерфейсът ми и настройките му бяха по-разбрани. Подмених фабричният фърмуер на Buffalo WHR-HP-G54 с Tomato версия 1.27 (http://www.polarcloud.com/tomato). По-късно го подмених с TomatoUSB (http://tomatousb.org), което добавя още малко възможности.

Основните настройки на рутера с обновеният фърмуер не се различават съществено от тези на всички подобни устройства. Трябва да зададете IP адрес, мрежова маска, Default gateway и DNS, които се предоставят от вашият интернет доставчик. Настройва се още паролата за достъп, какви адреси ще раздава DHCP сървърът и други подобни.

Блокирането на достъпа до сайтове и блокирането на търсенето на ключови думи се извършава от меню Access Restrictions. Трябва да се създаде ново правило за ограничава не на достъпа, като се описва кои дни да работи, кои устройства да обхваща, протоколите за блокиране и сайтовете или ключовите думи, които трябва да се блокират. Като се чете за първи път изглежда доста сложно, но има примерно правило, от което можете да се учите. Ето и прихванат екран за моите настройки за блокиране на Facebook.

Блокировката се извършва на ниво 7 слой от OSI модела и освен самият сайт се ограничават търсенията в Google, адресите които съдържат зададена ключова дума и вградено съдържание от Facebook в други сайтове.

По същият начин блокирах достъпа до Google+, Twitter и други социални мрежи. По-късно добавих и разни сайтове с игри, които често се опитваха да се заредят от учениците. Блокировки се намират във файла Access Restriction.txt.

След като направих гореописаните настройки включих рутера да работи в училищната компютърна мрежа. Ученици и учители бяха доста неприятно изненадани от липсата на Facebook и някои сайтове с игри и това породи доста мърморено, но понеже всичко беше направено по заповед на директора за около седмица всичко отихна.

Започнах да правя по-сериозни тестове на това до каква степен работят направените блокировки. Оказа се, че за човек с познания в областта на компютърните мрежи и мрежовите протоколи ограниченията се заобикалят за няколко минути.

Следващата стъпка, която предприех беше да стартирам DNS сървър на рутера. Основната му функция беше просто да препраща заявките към DNS сървърите на интернет доставчика ни, а допълнителната при написване на домейна facebook.com да не препраща пакетите към съответния сървър, а да ги връща към компютъра, който изпраща заявката. Тази настройка се прави от меню Advanced/DHCP / DNS. Техниката е подобна на описването на домейни и адреси в hosts файла. Ето и прихванат екран на моите настройки.

На практика след тези настройки разполагах с 2 нива на блокиране на facebook. Така ако едното не сработва го прави другото. Тези блокировки също могат да бъдат заобиколени от човек със знания без никакъв проблем. За щастие все още няма такъв сред учениците и учителите в училище, а това е положението в 95% от училищата.

Чрез подмяната на firmware на рутера Buffalo WHR-HP-G54 с TomatoUSB получих и още доста нови възможности, част от които използвам често. Например статистика какви сайтове се посещават и какви търсения се правят в Google и другите търсачки. Въз основата на тези данни мога да наложа нови ограничения на сайтове, които не желая да бъдат посещавани от учениците.

Buffalo WHR-HP-G54 е доста добър рутер, но е правен за по-малко натоварване от това, за което го използвам. Забелязах, че понякога, когато има по-голям трафик в продължение на няколко дена, устройството забавя своята работа и дори 1 път блокира (случи се 1 път за половин година). Такива проблеми се наблюдаваха и със фабричният фърмуер, който е с много по-малко възможности. За да избегна тези проблеми направих настройки рутера да се рестартира всяка нощ точно в 12 часа. От тогава всичко върви без проблеми.

Ако разполагате с ADSL модем Pirelli DRG A124G на БТК (Vivacom), който не използвате и се чудите какво да правите с него можете да го превърнете в безжична точка за достъп (wireless access point) за да разширите вашата безжична мрежа. Описаните по-долу стъпки по никакъв начин не увреждат модема и без проблеми можете да го върнете към фабричните му настройки като натиснете бутона „Reset“.

1. Включете вашият модем към захранването. Ако последно на него са правени някакви нестандартни настройки или не знаете какво точно е неговото състояние можете да възстановите фабричните настройки. Това се прави като с остър предмет (връх на химикал, разтворен кламер и др.) се натиска бутона „Reset“ на гърба на модема за няколко секунди.

2. Настройте компютъра да автоматично IP адрес. Свържете модема с компютъра си с мрежов кабел и изчакайте получаването на IP адрес. Стандартно адреса на модема е 192.168.1.1, а на компютъра ви вероятно е 192.168.1.2.

3. Стартирайте предпочитаният от вас браузър и в адресната лента въведете адреса 192.168.1.1. Въведете потребителското име root и парола warmWLspot.

4. Този модем иска въвеждане на потребителско име и парола ако няма активност за 1 минута. От ляво изберете „SYSTEM/Password Settings“ и в полето „Idle Time Out“ въведете стойност 0 за да деактивирате тази функция или желаната от вас стойност. Тук можете да промените и паролата за достъп до модема. След всяка промяна трябва да се натиска бутона „SAVE SETINGS.“

5. Трябва да се промени IP адреса на модема. За да направите това в ляво изберете LAN. Напишете IP адреса, който желаете според конфигурацията на вашата мрежа. Добре е този адрес да бъде резервиран в основния ви рутер за да не се раздава през DHCP. Целта на този адрес е по-късно да можете да правите промени в настройките на модема. Ако има опасност да забравите IP адреса можете да го залепите на листче или да го напишете с маркер върху модема. Също така трябва да деактивирате DHCP Server.След като въведете новият IP адрес ще се наложи да го въведете в браузъра си, както и потребителското име и парола.

6. За да настроите безжичната мрежа в лявата част на страницата изберете „Wireless”. Тук може да се деактивира безжичната връзка. В раздела „Channel and SSID“ може да се смени нейното име и канал, и други.

В раздела „Security“ и неговите подраздели се задава вида на криптирането на безжичния сигнал и се задава паролата за достъп до мрежата.

7. Деактивирането на NAT (Network Address Translation) се извършва като в лявата част изберете „NAT“ и след това „Disable“.

8. Деактивирането на защитната стена се извършва като в лявата част изберете „FIREWALL“ и след това „Disable“.

След като извършите всички настройки можете да свържете модема с кабел към основния си рутер и да го използвате като безжична точка за достъп (wireless access point) и 4 портов switch. Желателно е устройството да не разполага в места с голямо натоварване, а в периферията на мрежата. Споделете вашият опит след като експериментирате с модема си. Аз скоро се сдобих с 2 такива модема и за около 2 седмици използване съм доволен от тяхната работа.

Модемът ADB P.DG A4100N се конфигурира по същия начин. Разликата между двата модела е в надписите и че ADB P.DG A4100N подържа и n стандарт на безжичната връзка.

Можете да прескочите всички тези настройки ако изтеглите файла VIVACOM-adsl mod by Mihaylov.bg. От „TOOLS/Configuration Tools“ изберете „Restore from saved Configuration file (backup.bin)“ изберете изтегленият файл с настройките.

Направени са следните настройки: IP адреса на модема се промяна на 192.168.1.100, паролата за да достъп не е променено, деактивира се NAT, Firewall и DHCP сървъра, променя се името на безжичната мрежа, но тя е без парола.

/a