Компютърни терминални решения 2013/2014

В края на тази календарна година до февруари месец 2014 по проект на МОН ще бъдат направени множество компютърни кабинети в училищата в България. Този път училищата разполагат с повече варианти за избор в сравнение с предишната година. В следващите редове ще споделя мнението си за различните предлагани решения, като не претендирам за пълна изчерпателност.

Избор на операционна система

Първата важна стъпка при избора на терминални решения е операционната система на сървъра. Възможностите в момента са 3:

1. Windows MultiPoint Server 2012

2. Windows Server 2012

3. Userful Linux

Ще започна от зад на пред. Userful Linux е интересна операционна система, за момента в България е доста екзотична. Не очаквайте, че като е Linux е безплатна, за нея също се заплащат лицензи. Предлага възможност чрез виртуализация да бъдат стартирани различни операционни системи. Мненията за това решение са много разнопосочни, от прехвалване до описване на хиляди кошмарни несъвместимости. Основният недостатък за мен е малкият набор от терминални клиенти, които се подържат и това, че не работи добре на Xeon процесори. Също така не се препоръчва да се работи на сървъра.

Windows Server 2012 е другият предлаган вариант от фирмите. До момента не съм видял предложение с Windows Server 2012 R2, но се надявам в бъдеще да се появи и такова. Идеята тук е, че под сървърната операционна система могат да бъдат стартирани множество виртуални машини. Предлагат се варианти с VirtualBox и Hyper-V. VirtualBox е безплатен, Hyper-V е част от операционната система, така че този софтуер не натоварва цялото решение с допълнителни лицензи. Фирмите предлагащи този вариант казват, че с при него се постига най-добро използване на ресурсите на сървъра и най-голяма производителност. Аз не съм го видял и тествал за това не мога да потвърдя това. Основния недостатък на това решение, че не се подържат USB терминални клиенти. Основното предимство е лесното преместване на виртуалните машини.

Windows MultiPoint Server 2012 за мен за момента е най-добър вариант като компромис между функционалност и производителност. Операционната система е точно предназначена за изграждане на терминални решения. В тази версия освен класическото свързване на терминални клиенти е възможно да използвате връзка на терминала към виртуална машина. Тя се задвижва от Hyper-V и е част от операционната система. Когато използвате виртуална машина на нея можете да инсталирате 32-битова версия на Windows 7 или 8 и да използвате старите си 16 битови приложения като Комениус Лого и други подобни програми, които се използват основно в начален курс. Другото предимство, което не съществува при останалите операционни системи се нарича Split station. Това представлява разделяне на екрана 2 части, във всяка от които може да се зареди и да работи отделен потребителски акаунт. Трябва само да добавите мишка и клавиатура свързани през USB хъб и получавате едно допълнително работно място. Работата по този начин не е много удобна, защото ширината на екрана намалява на половина, но от друга страна ученика получавана възможност за самостоятелна работа на компютър.

Мрежова свързаност

В момента всички фирми предлагат връзка на техните терминали през локална мрежа. Единствено Стемо има терминали, които са комбинирани (USB и LAN), но те го предлагат за LAN свързаност. Много е важно на каква скорост работят мрежовите карти на терминалите. Препоръчително е да 1 Gbps. Задължително е и мрежовият суич да работи на същата скорост, за да не се получава тясно място в мрежата ви.

Сървър

Във високият клас почти всички фирми предлагат едно и също нещо с малки разлики. Процесорът е Xeon E5-2620 с шест ядра, а паметта е 32 GB. При ниския клас процесорът е Intel® Core i5, а паметта обикновено 8 GB. Добре е да се предпочете маркова машина пред такава сглобена от някоя фирма. Марковите машини са по-скъпи, но в същото време имат по-добра производителност, съвместимостта на всички компоненти е тествана и са доста по-тихи. Добре би било ако сървърът има възможност да работи хоризонтално и вертикално, както и да се монтира в комуникационен шкаф (рак).

Терминали

При избора си на терминал трябва да се внимава каква е скоростта на мрежовата му комуникация. Желателно е тя да е 1 Gbps, дори в момента на нямате нужда от толкова висока скорост. По-големите възможности ви дават опция за бъдещо разширяване. Да не забравяме, че един терминал спокойно може да се използва 10 години, като през това време се очаква да смените поне 2 сървъра. Другото важно нещо са подържаните протоколи. Терминалът ви трябва да работи с RDP 7.1 или 8, защото в тези версии се подържа FemoteFX функционалност. Някои терминали подържат и различни фирмени протоколи или пък поддръжка на Citrix или VMWare. Добре е да имате колкото се може повече USB портове, възможност за включване на 2 монитора и широк избор от разделителни способности.

Монитор

Основното правило при избора на монитор е „Колкото по-голям, толкова по-добре“. Но е добре да се обърне внимание и на другите характеристики. Моята препоръка е ако е възможно светът на монитора да е сив или в краен случай бял. На черните монитори всяка прашинка си личи, а във всички училища е доста прашно. Това правило важи и за мишките и клавиатурите.

В следващата си публикация ще опиша офертите на няколко фирми и техните предимства и недостатъци.

По-бързо инсталиране на програми

Преди около година и половина описах как можете бързо да инсталирате програми без досадни ленти с инструменти с помощта на ninite.com (http://blog.mihaylov.bg/?p=104). От тогава измина доста време и тази услуга беше променена в негативна за потребителите посока. Изчезнаха някои програми като например Flash. Имената на програмите и техните икони бяха намалени и лично за мен е доста по-трудно ориентирането и избирането на нужните ми програми.

Тези недостатъци ме накараха да започна да експериментирам с Ninite Pro. Това е професионалната версия на същата услуга, която обаче се заплаща. Моите експерименти започнаха с изтеглянето на пробен вариант от адрес https://ninite.com/trial/pro. Нужно е да въведете името, e-mail адрес и брой на компютри. Можете да използвате електронната си поща многократно или да използвате някакви случайно написани символи.

1

След това попадате на страница, от където си изтегляте Ninite Pro Trial.

2

Стартирайте Ninite Pro Trial и изберете програмите, които желаете да инсталирате или обновите и натиснете бутона Install в долният десен ъгъл. Приложението ще изтегли програмите, които сте избрали в папка NiniteDownloads и след това ще ги инсталира.

3

Ако Ninite Pro Trial се постави на flash памет или на споделен мрежов ресурс и го стартирате отново ще се използват кешираните версии на програмите от папката NiniteDownloads. Така тегленето на данни от Интернет се извърша само ако има по-нова версия на дадена или ако тя не е била инсталирана до момента.

По този начин получавате възможност да инсталирате програми по-бързо и с по-малък мрежов трафик. Можете да обновявате компютрите във вашата училищна мрежа без да обикаляте всеки един от тях. За съжаление Ninite Pro Trial работи само една седмица. Но за щастие има прост трик за заобикаляне на ограничението. След като изтече пробният период просто изтеглете нова временна версия и заменете старата. Кешираните програми в папката NiniteDownloads се използват без проблеми.

Преминаване към Office 2013

Много училища, а също така обществени институции, фирми и домове все още използват старият Microsoft Office 2003. Винаги съм се чудел защо е така. В някои от случаите обяснението е, че компютрите са много стари и съвременните програми не могат да бъдат инсталирани или вървят много бавно. Но аз съм виждал чисто нов компютърен кабинет в училище, в който е инсталиран Office 2003 и учениците се учат на него. На въпросът ми защо не учат съвременен офис пакет ми беше отговорено, че учителите не желаят да учат нещо ново! В същото това време учениците на домашните си компютри работят на Office 2010 или 2013. В крайна сметка се получава така, че училището не стимулира развитието и ученето на нови неща, а подържа старите закостенели навици.

Често се случва ученик да донесе файл на Word, Excel или PowerPoint направен на версия 2007, 2010 или 2013 и той да не може да бъде отворен в училище. За да бъде премахнат този проблем е нужно да бъде инсталиран само един малък конвертор.

Ето и моите две препоръки за преминаване към съвременен офис пакет:

1. Ако компютрите ви са наистина стари и сте обвързани с Office 2003 или по-стара версия трябва да изтеглите и инсталирате Microsoft Office Compatibility Pack от този адрес http://www.microsoft.com/en-us/download/details.aspx?displaylang=en&id=3

2. Microsoft предлага кратки безплатни курсове (15 минути) за преминаване към Office 2013, в които се обясняват и показват основните разлики в интерфейса и нововъведенията. Всичко, което трябва да направите е да се регистрирате в академията на Microsoft и да изгледате курсовете за продуктите, които ви интересуват. Ето и списък с курсовете и връзки към тях:

Експерименти с Windows 8

Преди няколко дни прочетох статия на Денислав Славчев от PC World за инсталиране на Windows 8 на стар компютър. Заглавието е Упражнение “ъпгрейд на (много) стара РС система за работа с Windows 8”. Можете да я прочетете на следния адрес http://pcworld.bg/21058_uprazhnenie_apgrejd_na_mnogo_stara_rs_sistema_za_rabota_s_windows_8 (изисква се безплатна регистрация).

Моите експерименти с Windows 8 бяха проведени също на доста стари компютри. Машините са закупени през далечната 2006 година, а конфигурацията е следната:

  • Процесор: Intel Celeron 336 на 2,8 GH
  • Дънна платка: Asus P5GV-MX (Intel 915GV chipset) спецификации
  • Вградени мрежова, видео и звукова карта
  • RAM: 515 MB DDR 400
  • HDD: 80 GB SATA
  • Флопи, DVD и 350W захранване

Както може да се види компютрите са доста стари и със слаби възможности. През годините на тях е работил Windows XP и Windows 7 и са експлоатирани по всички възможни начини.

След излизането на Windows 8 реших да пробвам да го инсталирам на един училищен компютър. Започнах с машина, която е доста по-нова. Закупена е около 2005 година, с 2 GB RAM (не помня другите характеристики). Обнових Windows 7 с Windows 8 без никакви проблеми (32-битова версия). Инсталирах Office 2013, различни мултимедийни програми за начален курс, Adobe CS6 и някои други дребни програмки. Използвах вградената антивирусна програма – Windows Defender. След едномесечни тестове в компютърен кабинет в училище при реална работа с ученици нямаше никакви проблеми.

Реших да пробвам същата съвкупност от операционна система и програми на един от старите си компютри описани по-горе. Понеже ме мързеше да извършвам инсталация от начало с помощта на Norton Ghost клонирах твърдият диск от единият компютър на другия (подробности за процедурата можете да прочетете на следния адрес http://blog.mihaylov.bg/?p=201). Наложи се да инсталирам някои нови драйвери, но всичко вървеше. Да, малко тромаво и бавно, но по-бързо от Windows 7. Тествах системата около месец и след това размножих инсталацията на всичките компютри в кабинета. Вече два месеца работя на тези компютри и учениците използват различни браузъри, Word, Excel, PowerPoint, Adobe Photoshop CS6 и Illustrator CS6.

Какво е общото ми впечатление. Windows 8 и гореописаният софтуер работят добре на въпросните компютри. Малко бавно и тромаво, но не по-лошо от колкото Windows 7. Не успях да намеря драйвери за звуковата карта, но в моят случай това не е фатално. Основният проблем, на който се натъкнах се появява няколко минути след стартирането на компютър. Ако на него не се работи, операционната система започва да извърша някакви оптимизации по твърдия диск, които приключват за около половин час. Ако на компютъра започне да се работи веднага след стартирането му тази оптимизация не се наблюдава. До момента не съм успял да отстраня този проблем.

1

2

Избор на рутер за два интернет доставчика

Преди около 3 месеца училището, в което работя, получи изгодна оферта за достъп до Интернет от фирма, която в момента не използваме. След преценяване на характеристиките реших, че за по-ниска цена ще получим по-добро качество и можем да сменим интернет доставчика си. Запознах директора си, той се съгласи с мен и задвижихме нещата. Подписахме договор и след няколко дена дойдоха техници, опънаха оптика, настроихме устройствата и след един ден тестване на свързаността прехвърлих целият трафик на училището към новият доставчик. В продължение на няколко дена наблюдавах дали няма да изскочат някакви проблеми, но се оказа, че всичко е нормално. Уведомих директора си, че вече можем да прекратим договора със старият доставчик, но тук бях изненадан. Директорът ми каза, че предпочита двете връзки към Интернет да останат активни и да ги използваме едновременно. Ако едната отпадне да се превключваме към другата. Между другото от време на време на време връзката ни към Интернет се случва да прекъсне и то в най-неподходящият момент. Връзката с 2 интернет доставчика беше стара моя мечта, която се опитвах да реализирам 2-3 пъти през годините, но винаги ми беше отказвано с обосновката липса на пари.

За да реализирате едновременна връзка между 2 или повече интернет доставчика имате нужда по-специален рутер. Аз използвах Buffalo WHR-HP-G54, на който бях подменил фабричният firmware с TomatoUSB (http://blog.mihaylov.bg/?p=300) и бях много доволен от него. Първоначалната ми идея беше да модифицирам настройките на рутера си или отново да му сменя фърмуер с друг, който има поддръжка на 2 интернет доставчика. След доста четене разбрах, че с TomatoUSB не мога да реализирам моите идеи. Съществува обаче китайска модификация наречена Tomato DualWAN, която отговаря на моите изискваният. За съжаление обаче интерфейса за управление на рутера е само на китайски, а моите познания по китайски са нулеви.

Направих проучване за друг firmware, който да отговаря на моите изисквания и се оказа, че OpenWRT с някои допълнения (plug-in) може да ми свърши работа. Започнах да проучвам неговите характеристики по-дълбоко и се впечатлих от големите възможности, които притежава. За съжаление се оказа, че моят рутер не е сред подържаните. Докато четох обаче разбрах, че има и x86 версия на OpenWRT, която се инсталира на стандартен (стар) компютър и той се превръща в мощен рутер. Планирал съм някой ден да пробвам как работи…

Отказах се от използването на старият си рутер и реших, че имам нужда от нова машина, която да се монтира в рак (шкаф за мрежово оборудване), разполага с гигабитови портове и може да прави load balancing (балансиране на трафика между няколко доставчика). Следващата стъпка, която предприех беше да се обадя в няколко компютърни магазина и на 1-2 приятели, които са по-на вътре в областта на мрежите от мен. След тези консултации имах няколко конкретни устройства, между които да избирам: TP-Link TL-ER6120, TP-Link TL-ER5120, Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN, D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N

Още в началото се отказах от D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N по 2 причини. Първата е, че цената от 588 лева е прекалено висока. Втората причина е, че в момента рутера на подържа load balancing, а тази възможност ще се реализира при следващо обновяване на фърмуера. За съжаление тази важна подробност е написана с невероятно ситен шрифт в края на спецификацията на продукта.

Следващите десетина дена се отдадох на чете на спецификации, ръководства, мнения в различни форуми и гледане на видео клипове.

След голямо колебание се отказах от Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN. Машината е страхотна и има невероятно добри възможности и ми беше препоръчана като безотказна. Цената от 180 лева е много достъпна. Първата причина поради, която се отказах е, че Mikrotik е модифициран Linux, въпреки че има удобен интерфейс за управление често се налага да се пишат скриптове, в които моите познания не са особено добри. По-важната причина беше, че за да прави load balancing рутера има нужда от пуснат RIP или OSPF протоколи от страна на интернет доставчиците, а такава услуга не се предлага в моят случай. Без тези протоколи рутера работи с една основна връзка, а другата е запасна и към нея се превключва, когато отпадне първата.

Последните 2 машини, между които се колебаех бяха два върхови модела на TP-Link: TL-ER6120 и TL-ER5120. Характеристиките на двете устройства са почти еднакви, като и цената, с малки разлики. TL-ER6120 има 2 WAN порта и 3 LAN (всичките гигабитови), подържа отдалечена връзка на VPN потребители. TL-ER5120 има също 5 гигабитови порта, 1 WAN, 1 LAN, а другите 3 могат да се разпределят по желание на потребителя към локалната или глобалната мрежи. На адрес http://www.tp-link.us/support/emulators/?pcid=205 имате възможност да разгледате възможностите за настройка рутерите и да експериментирате с тях все едно са пред вас. След доста обстойно сравняване реших да избера TL-ER5120. Той е с малко по-ниска цена, но по-гъвкав при настройка, особено с възможността да настроите до 4 връзки към Интернет. В момента нямам нужда от VPN връзка на учителите към училищната мрежа, а ако за в бъдеще се появи ще търся варианти за реализация. Един от основните недостатъци на моят избор е, че рутера не подържа IP версия 6. Но честно казано трудно щях да въведа IP ver. 6, защото само единият от доставчиците ми подържа този протокол.

След всичкото четене и проучване най-накрая поръчах TP-Link TL-ER5120. Цената му беше 318 лева. Устройството пристигна след около седмица, защото се оказа, че в България няма складова наличност. По-късно се поинтересувах и разбрах, че подобни устройства се поръчват доста рядко. По-долу можете да видите видео клип на разопаковането на рутера от мен.

След като рутера вече беше при мен го инсталирах в шкафа с другото си мрежово оборудване свързах го към единият интернет доставчик и започнах да го настройвам. Това не ми отне особено много време, защото вече бях запознат интерфейсът му. Проведох тестове от около 1 час да се убедя, че всичко работи добре и след това добавих връзката към вторият доставчик. Свързах към рутера, компютърният кабинет, в който обикновено преподавам и в продължение на 2 седмици пробвах дали връзката е стабилна и дали няма да изскочат проблеми. През това време резервирах някои IP адреси за различни мрежови устройства като принтери, мултимедийни проектори и безжични точки за достъп. Добавих блокиране на различни сайтове като facebook и някои ключови думи. За съжаление блокирането на голямо количество обекти е тромава процедура, защото интерфейсът на рутера не е достатъчно добре изпипан за това. Освен ограничаването на сайтове на ниво рутер добавих и филтриране на трафика чрез OpenDNS, както е описано в тази публикация http://blog.mihaylov.bg/?p=321. OpenDNS обаче предлага използване само на един IP адрес в безплатната си версия за това се наложи да регистрирам два акаунта с IP адресите от двата интернет доставчика и да ги настроя по един и същи начин. Ако във бъдеще добавя трети доставчик ще трябва да регистрирам още един акаунт в OpenDNS. Процедурата е малко тромава, но е безплатна.

След като направих всички тези настройки и при двуседмичните тестове в реална среда нямаше никакви проблеми прехвърлих целият трафик на училището през TP-Link TL-ER5120 и пенсионирах старият си рутер Buffalo WHR-HP-G54. Всъщност вече го използвам само като безжична точка за достъп.

Вече повече от месец TP-Link TL-ER5120 работи без проблемно. Обикновено натоварването ми е в рамките на 2-3 процента, като при пикови моменти достига до 5-7 процента. Това означава, че имам запасен капацитет за развитие. В бъдеще очаквам все по-голямо натоварване на интернет трафика особено с увеличаване на облачно базираните услуги като Office 365. Надявам се в следващите 3 години да нямам нужда от нов рутер.

Общото ми впечатление, че TP-Link TL-ER5120 е много добър рутер за училище и мога да го препоръчам на всеки, който желае да използва повече от един интернет доставчик. Ако цената 318 лева ви се вижда висока може да си купите някои модела TL-R470T+ или TL-R480T+. Те също са предназначени за връзка към няколко доставчика, но за по-малко натоварване и не разполагат с гигабитови портове, а скоростта им на работа е 100 мегабита. Цената на рутерите е между 100 и 150 лева, а е възможно да ги намерите и по-евтино.

Интересен проблем с Windows MultiPoint Server 2011

Училището, в което работя разполага с компютърен кабинет с два Windows MultiPoint сървъра и 13 терминала, общо 14 места за ученици и 1 за учител. В последният месец забелязах интересен проблем. При обработка на аудио в Audacity се получава накъсване на звука и препукване. Нормалната работа с продукта е невъзможна. Първоначално помислих, че този проблем се получава само, когато се работи на терминалите. Но се оказа, че когато се работи директно на компютъра има същият проблем. Такова накъсване на звука и препукване понякога (рядко) се получава и при работа с Adobe Flash CS6. Вероятно проблемът се дължи на звуковите драйвери, но не съм сигурен. Ще пусна запитване към Стемо, които са оборудвали кабинета, да видя какво ще ми отговорят.

Как да използваме OpenDNS за контрол на мрежовият трафик в домашната или училищната мрежа

Във всяко семейство или организация идва момент, в който се взема решение, че трябва да има някакъв контрол върху ползването на Интернет. По-точно какви сайтове не могат да се ползват и какви са разрешени. Класическият вариант за решаване на този проблем е блокирането на дадени сайтове на ниво рутер. Моят опит в тази област съм описал в следната статия http://blog.mihaylov.bg/?p=300.

Този вариант е добър, но трябва да знаете точно адресите на сайтовете, които желаете да забраните и да ги опишете на вашият рутер. А ако желаете да ограничите достъпа до всички сайтове предлагащи online игри, социални мрежи или порнография? Тук на помощ идва услугата OpenDNS, която дава възможност на доброволци да категоризират сайтовете в различни групи и да блокирате достъпа до тях.

За да използвате OpenDNS следвайте следните стъпки:

1. В браузър по желание заредете адреса www.opendns.com. Изберете „Sign In“ от горният десен ъгъл на страницата. Зарежда се нова страница и в долната ѝ част трябва да се избере „Don’t have an account? Get started!“. Аз опитах из други варианти за регистрация, но те винаги ме водеха до платените услуги на OpenDNS, а аз предпочитам да използвам безплатните;

2. На страницата, която се зарежда изберете „OpenDNS Home” и след това щракнете на бутона „Sign up now“. Регистрирайте се в сайта, като ви препоръчвам в полето „Where will you use this account?“ да посочете Household или No Answer, защото другите варианти са платени;

1

3. След като се регистрирате в сайта автоматично ще преминете към магазина на OpenDNS, където ще ви предложат 3 начина за използване на услугата. Не обръщайте внимание на тази страница. През това време на вашата пощат трябва да пристигнало писмо за проверка на акаунта ви. Щракнете на връзката в писмото за да активирате вашият нов акаунт;

4. Ще се зареди страница на OpenDNS, наречена Dashbord, в която трябва да натиснете бутона Add a network в дясната част на екрана за да извършите началните настройки;

2

5. Напишете IP адреса, който използвате и натиснете бутона Add this network. Този адрес се получава от вашият интернет доставчик;

3

6. Задайте име на вашата мрежа, което да ви говори нещо. Ако използвате статичен IP адрес като мен махнете отметката Yes, it is dynamic. Ако адресът ви е динамичен оставете отметката и ще трябва да изтеглите специфичен софтуер, който да информира OpenDNS за промяната на адреса. Желателно е да използвате статичен IP адрес за организация от типа на училище. Ако вашият е динамичен попитайте интернет доставчика си как може да стане статичен. Обикновено за това е нужен само един телефонен разговор.

4

7. След като добавите в IP адрес в OpenDNS ще получите писмо на електронната си поща за потвърждаване на неговата регистрация в системата. Това става като щракнете на връзката, която е в писмото ви, но трябва да се намирате в мрежата, която сте регистрирали.

8. Вече можете да пристъпите към реалните настройки за ограничаване на достъпа. Влезте в акаунта си, заредете страницата Settings и изберете вашата мрежа (ако използвате платената версия може да имате множество мрежи). По подразбиране се зарежда разделът Web Content Filtering. В него трябва да определите нивото на защита. Има 4 предварително дефинирани нива на защита, но аз предпочитам за използвам Custom, защото там мога да настройвам категориите сайтове за забрана или разрешаване.

5

9. След като изберете Custom нивото поставете отметки на категориите сайтове, които желаете да блокирате. Моите настройки можете да видите на прихванатият екран. Не забравяйте да натиснете бутона Apply;

6

10. По-надолу в страницата можете да добавите до 25 сайта, който желаете да бъдат винаги блокирани или достъпни независимо от другите настройки.

11. В раздела Customization, можете да добавите емблемата на вашето училище или да редактирате съобщенията, които се показват, когато някой се опита да зареди забранен сайт.

12. Последната стъпка, която трябва да направите се извършва на вашият рутер. Трябва да заредите страницата, където задава IP адрес, мрежова маска и други подобни. В полетете за DNS трябва да замените тези, дадени ви от вашият интернет доставчик, с DNS-ите на OpenDNS. Запишете следните адреси 208.67.222.222 и 208.67.220.220. Те се намират в долната част на всяка страница на www.opendns .com.

След като приключите с всичките настройки тествайте дали всичко работи добре. Ако има проблеми може да се наложи да промените някои от направените настройки, но при мен всичко заработи веднага.

Не забравяйте, че системата на OpenDNS разчита на своите потребители да категоризират различните сайтове. Това става от адрес community.opendns.com, като изберете Domain Tagging и след това Submit Domains.

В страницата Stats Можете да проследите статистиката за потреблението на Интернет. Ако изберете Domains в ляво можете да проследите и сайтовете, които се ползват. Така можете да забележите например някой български сайт с игри, който до момента не е включен в OpenDNS. Добавете го към съответната категория или го блокирайте ръчно.

Ограничения на безплатната версия на OpenDNS са следните:

1. Можете да добавите само един IP адрес към акаунт;

2. Можете да блокирате или разрешавате само 25 домейна независимо от другите настройки;

3. В страницата, която се показва при опит да се зареди забранен домейн има реклами.

Описаният по-горе метод за контрол на достъпа до Интернет е доста добър, но може да бъде заобиколен. За щастие това изисква доста добри познания в областта на компютърните мрежи, които учениците най-често нямат.