Компютърни терминални решения 2013/2014. Офертите на фирмите.

Проекта на МОН за нови компютърни кабинети се очакваше от доста време. Още в края на предходната учебна година направих различни запитвания за да съм информиран с вариантите, които се предлагат на пазара. Посетих и няколко вече изградени компютърни кабинета за да видя как работят вече изградените решения.

Училището в което работя беше одобрено за 2 компютърни кабинета, всеки по 13 работни места, един висок и един нисък клас. Моята цел с отпуснатите пари беше да направя и двата кабинета с оборудване за висок клас, а също така да спечеля по едно допълнително работно място във всяка стая за учителя. По-долу ще опиша офертите, които получих от няколко фирми.

ЦАПК „Прогрес“ ООД

ЦАПК „Прогрес“ предлагат оборудване на Dell и са златен партньор на Microsoft. В първоначалната им оферта присъстваше само вариант за кабинет нисък клас, който на мен не ми вършеше никаква работа. От друга страна цената 6100 с ДДС лева за кабинет с 12+1 работни места е страхотна. Ако сте ограничени финансово и трябва да направите кабинет с малко пари и с маркова техника за ученици до 8 клас, това е вашият избор, но не и моят.

След известно време получих и оферта за кабинет висок клас. Решението беше предложено в последния момент от Dell и фирмата няма никакъв опит в неговото прилагане. Стойността на техниката в новата оферта беше нараснала двойно до 12124 лева. След като прочетох внимателно офертата, характеристиките на терминалите и сървъра реших че това е правено специално за мен. Терминалът Dell Wyse T10 е единственият от всички предлагани с поддръжка на 2 монитора, като има и RemoteFX връзка към сървъра, има и опция за връзка по безжичен път. Сървърът разполага с 4 твърди диска свързани в RAID и 2 видеокарти, които са Windows Server 2012 сертифицирани. Единственият недостатък е, че не е упоменат модела са суича и колко порта има. Големият проблем в този случай, че сумата от почти 25000 лева беше доста над моя бюджет.

ВАЛИ Компютърс

Вали ми предоставиха 2 оферти, а след това добавиха още една след допълнително запитване. След известни разговори офертите бяха прецизирани и към тях беше добавен гигабитов сиуч на TP-LINK. Основната разлика, която забелязах спрямо предходната оферта бяха работните места. В този случай ми предлагаха 13 работни места за ученици през терминали и едно място за учителя на сървъра.

Сървъра в ниския клас е аналогичен на този предоставен от ЦАПК „Прогрес“, дори е с малко по-бърз процесор, но за сметка на това е на Gigabyte и вероятно е сглобяван в България. Общата цена на решението е 6208 лева с ДДС за 13+1 работни места.

Сървърът във високия клас обаче беше маркова машина Fujitsu Celsius R920. Той разполага с Xeon E5-2620 2.0GHz процесор, 2×16 GB RAM, 4 диска по 500 GB в RAID и две видеокарти Gigabyte nVidia GT640 2 GB. На пръв поглед всичко изглежда много добре, но ако започнете много внимателно да четете спецификациите на компонентите и изискванията на Windows Multipoint Server 2012 ще видите, че видеокартите не са сертифицирани за работа с Windows Server. Аз се разрових още по на дълбоко и не успях да намеря драйвери за тях за сървърна операционна система на сайта на производителя. Вероятно от Вали са използвали драйверите за Windows 8, които би трябвало да вървят безпроблемно.

Терминалът който се предлага в този случай е ATRUST Zero client M320. Прочетох внимателно спецификациите и в тях намерих, че връзката с локалната мрежа работи със скорост 1 Gbps и подържа протоколите Microsoft RDP, Citrix ICA, VMWare. За съжаление обаче не открих възможност за работа с RemoteFX. След запитване към Вали получих нова спецификация от производителя, където беше отразено поддръжката на RemoteFX и Windows Multipoint Server 2012. Общата цена на решението е 10490 лева с ДДС за 13+1 работни места.

След като получих първоначалната оферта от Вали Получих и покана да посетя офиса им във Велико Търново за да видя реално действащото им решение. Понеже живея и работя на 40 километра направих това посещение и за 2-3 часа имах възможност да тествам доста неща и да „въртя на шиш“ двама сервизни техника за най-различни детайли. Ето и някои от нещата, които тествах или разбрах от разговора. Техниците са тествали и настройвали системата в продължение на 3 месеца и са срещнали доста проблеми, които са отстранили. До момента не са го прилагали и нямат обратна връзка от клиентите си. Ваденето на флаш памети, което беше проблемно в WMPS 2011, е частично решено, но са нужни административни права, тоест разрешение от учителя. Не е тествана работа с интерактивна дъска или интерактивен проектор. Тествах работата на MovieMaker и Audacity и работеха безпроблемно. Тествах SplitStation на терминал. При използване на 2 акаунта на WMPS работи безпроблемно. При използване на акаунт на WMPS и виртуална машина, на виртуалната машина имаше ограничения на разделителната способност и не се използваше цялата работна площ. Тествах Windows 7 32 bit през виртуална машина и стартирах без проблеми Comenuis Logo. Правени са тестове с Windows 7 и Windows 8, а на Windows 8.1 не са.

По време на разговора разбрах, че има възможност за още един вид терминал и използване на Windows Server 2012. По-късно получих оферта за това решение, което е с по-скъп терминал с повече възможности. Това е ATRUST Thin client T60, който има по-бърз процесор, повече памет и подържа по-големи разделителни способности на монитора. Но за съжаление цената ми е със 100 лева по-висока от другия модел. Други разлики в офертата нямаше, но цената се качва до 12122 лева с ДДС за 13+1 работни места, което е прекалено много за моят бюджет.

Стемо

Училището, в което работя, разполага с един компютърен кабинет оборудван от Стемо и имах големи очаквания. Предварително се бях нагълтал с огромно количество информация за различните терминални клиенти на HP и си бях харесал T610. Стемо беше първата фирма, която се обади с предложение за оферта в училище, но реалното изпращане на документите се забави доста. След телефонен разговор ни изпратиха оферта, която за съжаление нямаше разбивка на парите на отделните компоненти и след допълнителен разговор не направиха тази разбивка.

В ниския клас фирмата ни предложи сървър HP NetServer Z230 SFF с процесор Xeon E3 на 3,4 GHz и 32GB RAM, което е доста добра машина за този клас. Изненадващото тук бяха големите 22 инчови монитори. Използваният терминал беше старият t200 с възможност за връзка по USB и LAN. Всъщност това е единствената фирма, която предлага Xeon процесор за ниският клас решения. Работните места са 13+1, но нямам отделна цена, защото офертата беше дадена за обща цена заедно с другият кабинет.

Във високия клас Стемо предлага техен сървър Perpetuum Server с процесор Xeon 6-Core, E5-2620 на 2 GHz, 64 GB RAM и 4 твърди диска по 1000 GB в RAID. Това всъщност е машината с най-голямо дисково пространство и обем оперативна памет. Тук също присъстват големите 22 инчови монитори. Разочарованието беше старият терминален клиент t200, който не подържа RemoteFX, както и липса на допълнителни видео карта/и на сървъра. Общата цена за 2 кабинета, едни висок и един нисък клас 17175 лева с ДДС за 13+1 работни места.

В последната част на офертата присъства един много интересен компонент, който е абсолютно неясен. Имам предвид думичката „крепежи“. Какво имат предвид Стемо и защо са го включили в офертата си нямам на идея.

От Стемо получих още една оферта. Тя е еднаква с решението за висок клас, но операционната система е Userful Linux. При този вариант цената с ДДС за двата кабинета е 20695 лева, което прави около 10350 лева на кабинет. От човека, който ми изпрати офертата, получих уверение, че системата работи перфектно. Дори те са учудени как може да се постигне толкова добра работа. В същото това време аз знам, че Userful Linux не работи на Xeon процесори (или поне не както трябва), и че е желателно да има до 10 клиента на един компютър, защото ако са повече има периодични блокирания. Не знам колко опит имат Стемо в прилагането на това решение, но не вярвам да е много, съдейки по нарочното забавяне на офертите.

Контракс АД

Офертите на Контракс са базирани на терминалите на nComputing, които са едни от основоположниците на евтините и достъпни терминални клиенти. Аз започнат да се интересувам от терминални решения от разработките на nComputing и съм доста добре запознат продуктовата им линия. Първоначално разработката беше базирана на собствена софтуер за виртуализация наречен vSpace, който работеше на настолна или сървърна операционна система, например Windows XP. По-късно беше добавена възможност терминалите да се свързват и с Windows Multipoint Server, но собствената технология продължава да се развива. Сега един от основните им софтуерни продукти наред с терминалите е vSpace Server, който предлага отдалечен достъп и работна среда на терминали, компютри и таблети с терминален софтуер.

В ниския клас Контракс ни предложи сървър Kontrax ProLine ESX с процесор i5 3470 3,2 GHz, 8 GB RAM, 500 GB твърд диск и операционна система Windows Multipoint Server. Той е комбиниран с 18,5 инчов монитор AOC и терминала M300. Трябва да се знае обаче, че тези терминали са малко по-особени, защото те вървят по тройки. Имаме един основен терминал, който се свързва към локалната мрежа и два подчинени терминала, които се свързват към основния. Недостатък на това решение, че трябва да си групирате терминалите по 3. Това понякога може да доведе до доста големи неудобства при разположението на работните места в компютърния кабинет. Друг голям недостатък на това решение, че мрежовата връзка на основния терминал работи със скорост 10/100 Mbps. Това означава, че мрежовата свързаност е потенциално слабо място във вашата система. Също така възможностите за развитие във времето са силно ограничени отново от ниската скорост на мрежовата свързаност. Цената за 13+1 работни места е 7737 лева с ДДС, което за мен е прекалено много за решение без перспектива. Последната точка към представената оферта беше „Изграждане на силнотокова и слаботокова система (ако не са налични)“ на сума 912 лева без ДДС. Това е доста голяма сума за окабеляване на един компютърен кабинет!

Във високият клас Контракс предлага сървър Kontrax ProLine с процесор Xeon 6 Core E5-2620 на 2,00GHz, 32 GB RAM и 4 твърди диска по 500 GB в RAID. Мониторите са 21,5 инча на AOC, а терминалите L300 на nComputing. Операционната система е Windows Server Standard, но не е упомената версия. Тук терминалния клиент е самостоятелен, а не като предходния вариант. За съжаление мрежовата връзка отново работи със скорост 10/100 Mbps, което е много малко за този клас решение. Терминалът не подържа RemoteFX, а в сървъра няма видеокарти, които да подържат същият протокол на компютъра. Цената за 13+1 работни места е 13605 лева с ДДС. Последната точка офертата отново беше „Изграждане на силнотокова и слаботокова система (ако не са налични)“, но този път на стойност 1342 лева без ДДС. Според мен някой е гледал тавана и си е мечтал, когато е писал тази сума за окабеляване. Другият вариант е Контракс да планират да опъват оптика, което за тези бавни терминали е пълна безсмислица.

Риск Електроникс ООД

От Риск ми предоставиха няколко интересни решения, които честно казано бих искал да тествам на живо за да проверя тяхната функционалност и устойчивост на натоварвания. Преди време получих покана за такава демонстрация, но за съжаление не успях да се възползвам от нея.

Предложението на Риск Електроникс в ниският клас се нарича Теодора. Сървърът е тяхна сглобка (това важи и за другите им решения) Risk Profiline i5 1000G с процесор Intel Core i5, 8GB RAM и твърд диск 500 GB. Използваният терминал е MCT MWS9943, който подържа голямо разнообразие от разделителни способности и мрежова връзка със скорост 1 Gbps. Недостатък на терминала е, че разполага само с 3 USB порта, тоест като свържете мишка и клавиатура ви остава само един свободен порт. В офертата на Риск е описано, че терминалът работи с протокол RDP 7.1 с RemoteFX функционалност, но на сайта на MCT Corp. няма данни за такава функционалност. Мониторът е с размер 18,5 инча. В офертата не е включен мрежов суич и изграждане на компютърна мрежа. Другата особеност е, че всички цени са без ДДС. Крайната цена за 13+1 работни места е 6994 лева с ДДС. Тоест офертата е почти като тази на Контракс, но с по-добър терминален клиент.

Във високият клас Риск предлагат 2 варианта съответно наречени Диана и Виктория.

Решението Диана е базирано на операционната система Windows Server (не се споменава версия), а за виртуализацията се използва VirtualBox. Сървърът е Risk Profiline E5 1500G с процесор Intel Xeon E5-2620, 32GB оперативна памет и 4 твърди диска по 1 TB в RAID. Използваните монитори са с размер 19,5 инча. Терминалът е Sunde Diana, който дава възможност за разделителна способност до Full HD 1080p и мрежова връзка със скорост 10/100 Mbps. Това означава, че мрежовата свързаност е потенциално слабо място в тази система и възможностите за развитие във времето са силно ограничени отново от ниската скорост на мрежовата свързаност. Друга особеност на този терминал е използваният протокол. В случая той е разработка на Sunde и се нарича vPoint, и задължително изисква VirtualBox като софтуер за виртуализация. Според производителя и Риск тази комбинация ни осигурява VDI (Virtual Desktop Infrastructure). Аз не мога да коментирам производителността на предложението, защото не съм го тествал, но ниската скорост на мрежовата свързаност ме притеснява. Общата цена за това решение за 13 работни места е 10498 лева с ДДС.

Последното предлагани решение на Риск се нарича Виктория и е базирано на операционната система Userful MultiSeat Linux 2011. До преди няколко месеца фирмата не предлагаше този вариант с обяснението, че все още доработват нещата и имат разни проблеми. В първоначалната оферта към мен този вариант не съществуваше. По-късно от колега видях, че от Риск предлагат нова терминална система и се обадих за допълнителна оферта. След дълги разговори по телефона получих своята оферта, която има известен технологичен запас от към работни места. В този случай се използват 2 компютъра Risk Profiline i5 1000Gс процесор Core i5-3470, 16 GB RAM и 1TB твърд диск. По врем на разговорите решихме да използваме 2 компютъра, защото при повече от 10 клиента операционната система има периодични блокирания. Недостатък в този вариант е, че не се препоръчва да се работи на сървъра, което значи, че в кабинета си ще имате 15 работни места, но ще използвате само 13. Мониторите са същите като предишното предложение, но терминалът е Centerm C75. Той предлага 4 USB порта и мрежова свързаност със скорост 1Gbps. Сертифициран е за работа с Windows MultiPoint Server 2012 и Userful MultiSeat Linux 2011. На сайта на производителя няма описана поддръжка на RemoteFX. Тук офертата е доста по прецизирана спрямо тази на Стемо и най-важното е, че Риск са представители на Userful за България. Цената на цялостното решение 9820 лева с ДДС за 13 работни места плюс 2 служебни.

Какво да изберете

Ето и моите препоръки за избор въз основа на предложените оферти.

Ако имате намерени да използвате Userful MultiSeat Linux препоръката ми е да се ориентирате към Риск Електроникс. Това е решение за висок клас.

Ако имате нужда от компютърен кабинет от нисък клас изборът ви е много по-голям. Тук препоръката ми е към ЦАПК Прогрес, Вали или Риск. Можете да се поинтересувате и от цената на Стемо. Ако тя е приблизително еднаква с останалите най-добре е да изберете тях, заради мощният сървър и големите монитори.

Най-интересният сблъсък на оферти за мен е във високият клас. Тук мога да препоръчам решението на ЦАПК Прогрес, което за съжаление е доста скъпо. Ако сте ограничени откъм средства се ориентирайте към решението на Вали.

Сравнение между офертите на фирмите

В следващата публикация на тази тема ще опиша какъв е моят избор, като до тогава ще имам и реални впечатления от работата на системата, защото инсталирането при мен ще е след 9 дена.

Използване на Mouse Mischief с PowerPoint 2013

Mouse Mischief e безплатен add-in (допълнение) за PowerPoint 2007 и 2010, който дава възможност за добавяне на интерактивност в презентациите. Продуктът се изучава в десети клас и учениците много го харесват. Идеята е следната. Към вашият компютър през USB хъб или директно свързвате 10-15 или повече мишки (най-добре за всеки ученик по една). На определени слайдове от презентацията си можете да добавите въпрос и няколко отговора или област за рисуване. При стартирането на презентацията всеки ученик трябва да се регистрира със своята мишка и получава уникален маркер. Когато презентацията ви достигне до слайд с въпрос мишките на учениците се активират и те могат да дадат своят отговор. Така получавате възможност да събудите учениците си в часа и да получите обратна връзка. Общо взето часът става по-интересен и раздвижен.

Продуктът е подходящ за ученици до 6-7 клас или особени случаи най-много до 7-8. Трябва да се знае, че това не е продукт за изпитване, а за добавяне на интерактивност към презентациите.

Големият проблем с Mouse Mischief, че работи с вече старите PowerPoint 2007 и 2010. А при с PowerPoint 2013 има проблем с инсталацията. Ето какво трябва да направите за да работите с PowerPoint 2013 и с Mouse Mischief:

1. Инсталирайте Office 2010;

2. Изтеглете Mouse Mischief от този адрес http://www.microsoft.com/multipoint/mouse-mischief/en-us/default.aspx;

3. Инсталирайте изтегленият файл;

4. Проверете дали Mouse Mischief работи коректно;

5. Стартирайте инсталация на Office 2013 и обновете старата версия до новата. Може да оставите Office 2010 и 2013 да съжителстват заедно.

6. Стартирайте PowerPoint 2013 и проверете дали Mouse Mischief работи без проблеми.

Mouse Mischief  2013

Важно! Понякога обновяването от Office 2010 до 2013 е неуспешно. В такъв случай опитайте да деинсталирате Office 2010 и да го инсталирате отново.

Този начин за инсталация е тестван в продължение на една година и работи безпроблемно.

PS: Погледнете и тази публикация Как да добавим Mouse Mischief в PowerPoint 2013 на компютър с множество акаунти

Компютърни терминални решения 2013/2014

В края на тази календарна година до февруари месец 2014 по проект на МОН ще бъдат направени множество компютърни кабинети в училищата в България. Този път училищата разполагат с повече варианти за избор в сравнение с предишната година. В следващите редове ще споделя мнението си за различните предлагани решения, като не претендирам за пълна изчерпателност.

Избор на операционна система

Първата важна стъпка при избора на терминални решения е операционната система на сървъра. Възможностите в момента са 3:

1. Windows MultiPoint Server 2012

2. Windows Server 2012

3. Userful Linux

Ще започна от зад на пред. Userful Linux е интересна операционна система, за момента в България е доста екзотична. Не очаквайте, че като е Linux е безплатна, за нея също се заплащат лицензи. Предлага възможност чрез виртуализация да бъдат стартирани различни операционни системи. Мненията за това решение са много разнопосочни, от прехвалване до описване на хиляди кошмарни несъвместимости. Основният недостатък за мен е малкият набор от терминални клиенти, които се подържат и това, че не работи добре на Xeon процесори. Също така не се препоръчва да се работи на сървъра.

Windows Server 2012 е другият предлаган вариант от фирмите. До момента не съм видял предложение с Windows Server 2012 R2, но се надявам в бъдеще да се появи и такова. Идеята тук е, че под сървърната операционна система могат да бъдат стартирани множество виртуални машини. Предлагат се варианти с VirtualBox и Hyper-V. VirtualBox е безплатен, Hyper-V е част от операционната система, така че този софтуер не натоварва цялото решение с допълнителни лицензи. Фирмите предлагащи този вариант казват, че с при него се постига най-добро използване на ресурсите на сървъра и най-голяма производителност. Аз не съм го видял и тествал за това не мога да потвърдя това. Основния недостатък на това решение, че не се подържат USB терминални клиенти. Основното предимство е лесното преместване на виртуалните машини.

Windows MultiPoint Server 2012 за мен за момента е най-добър вариант като компромис между функционалност и производителност. Операционната система е точно предназначена за изграждане на терминални решения. В тази версия освен класическото свързване на терминални клиенти е възможно да използвате връзка на терминала към виртуална машина. Тя се задвижва от Hyper-V и е част от операционната система. Когато използвате виртуална машина на нея можете да инсталирате 32-битова версия на Windows 7 или 8 и да използвате старите си 16 битови приложения като Комениус Лого и други подобни програми, които се използват основно в начален курс. Другото предимство, което не съществува при останалите операционни системи се нарича Split station. Това представлява разделяне на екрана 2 части, във всяка от които може да се зареди и да работи отделен потребителски акаунт. Трябва само да добавите мишка и клавиатура свързани през USB хъб и получавате едно допълнително работно място. Работата по този начин не е много удобна, защото ширината на екрана намалява на половина, но от друга страна ученика получавана възможност за самостоятелна работа на компютър.

Мрежова свързаност

В момента всички фирми предлагат връзка на техните терминали през локална мрежа. Единствено Стемо има терминали, които са комбинирани (USB и LAN), но те го предлагат за LAN свързаност. Много е важно на каква скорост работят мрежовите карти на терминалите. Препоръчително е да 1 Gbps. Задължително е и мрежовият суич да работи на същата скорост, за да не се получава тясно място в мрежата ви.

Сървър

Във високият клас почти всички фирми предлагат едно и също нещо с малки разлики. Процесорът е Xeon E5-2620 с шест ядра, а паметта е 32 GB. При ниския клас процесорът е Intel® Core i5, а паметта обикновено 8 GB. Добре е да се предпочете маркова машина пред такава сглобена от някоя фирма. Марковите машини са по-скъпи, но в същото време имат по-добра производителност, съвместимостта на всички компоненти е тествана и са доста по-тихи. Добре би било ако сървърът има възможност да работи хоризонтално и вертикално, както и да се монтира в комуникационен шкаф (рак).

Терминали

При избора си на терминал трябва да се внимава каква е скоростта на мрежовата му комуникация. Желателно е тя да е 1 Gbps, дори в момента на нямате нужда от толкова висока скорост. По-големите възможности ви дават опция за бъдещо разширяване. Да не забравяме, че един терминал спокойно може да се използва 10 години, като през това време се очаква да смените поне 2 сървъра. Другото важно нещо са подържаните протоколи. Терминалът ви трябва да работи с RDP 7.1 или 8, защото в тези версии се подържа FemoteFX функционалност. Някои терминали подържат и различни фирмени протоколи или пък поддръжка на Citrix или VMWare. Добре е да имате колкото се може повече USB портове, възможност за включване на 2 монитора и широк избор от разделителни способности.

Монитор

Основното правило при избора на монитор е „Колкото по-голям, толкова по-добре“. Но е добре да се обърне внимание и на другите характеристики. Моята препоръка е ако е възможно светът на монитора да е сив или в краен случай бял. На черните монитори всяка прашинка си личи, а във всички училища е доста прашно. Това правило важи и за мишките и клавиатурите.

В следващата си публикация ще опиша офертите на няколко фирми и техните предимства и недостатъци.

По-бързо инсталиране на програми

Преди около година и половина описах как можете бързо да инсталирате програми без досадни ленти с инструменти с помощта на ninite.com (http://blog.mihaylov.bg/?p=104). От тогава измина доста време и тази услуга беше променена в негативна за потребителите посока. Изчезнаха някои програми като например Flash. Имената на програмите и техните икони бяха намалени и лично за мен е доста по-трудно ориентирането и избирането на нужните ми програми.

Тези недостатъци ме накараха да започна да експериментирам с Ninite Pro. Това е професионалната версия на същата услуга, която обаче се заплаща. Моите експерименти започнаха с изтеглянето на пробен вариант от адрес https://ninite.com/trial/pro. Нужно е да въведете името, e-mail адрес и брой на компютри. Можете да използвате електронната си поща многократно или да използвате някакви случайно написани символи.

1

След това попадате на страница, от където си изтегляте Ninite Pro Trial.

2

Стартирайте Ninite Pro Trial и изберете програмите, които желаете да инсталирате или обновите и натиснете бутона Install в долният десен ъгъл. Приложението ще изтегли програмите, които сте избрали в папка NiniteDownloads и след това ще ги инсталира.

3

Ако Ninite Pro Trial се постави на flash памет или на споделен мрежов ресурс и го стартирате отново ще се използват кешираните версии на програмите от папката NiniteDownloads. Така тегленето на данни от Интернет се извърша само ако има по-нова версия на дадена или ако тя не е била инсталирана до момента.

По този начин получавате възможност да инсталирате програми по-бързо и с по-малък мрежов трафик. Можете да обновявате компютрите във вашата училищна мрежа без да обикаляте всеки един от тях. За съжаление Ninite Pro Trial работи само една седмица. Но за щастие има прост трик за заобикаляне на ограничението. След като изтече пробният период просто изтеглете нова временна версия и заменете старата. Кешираните програми в папката NiniteDownloads се използват без проблеми.

Преминаване към Office 2013

Много училища, а също така обществени институции, фирми и домове все още използват старият Microsoft Office 2003. Винаги съм се чудел защо е така. В някои от случаите обяснението е, че компютрите са много стари и съвременните програми не могат да бъдат инсталирани или вървят много бавно. Но аз съм виждал чисто нов компютърен кабинет в училище, в който е инсталиран Office 2003 и учениците се учат на него. На въпросът ми защо не учат съвременен офис пакет ми беше отговорено, че учителите не желаят да учат нещо ново! В същото това време учениците на домашните си компютри работят на Office 2010 или 2013. В крайна сметка се получава така, че училището не стимулира развитието и ученето на нови неща, а подържа старите закостенели навици.

Често се случва ученик да донесе файл на Word, Excel или PowerPoint направен на версия 2007, 2010 или 2013 и той да не може да бъде отворен в училище. За да бъде премахнат този проблем е нужно да бъде инсталиран само един малък конвертор.

Ето и моите две препоръки за преминаване към съвременен офис пакет:

1. Ако компютрите ви са наистина стари и сте обвързани с Office 2003 или по-стара версия трябва да изтеглите и инсталирате Microsoft Office Compatibility Pack от този адрес http://www.microsoft.com/en-us/download/details.aspx?displaylang=en&id=3

2. Microsoft предлага кратки безплатни курсове (15 минути) за преминаване към Office 2013, в които се обясняват и показват основните разлики в интерфейса и нововъведенията. Всичко, което трябва да направите е да се регистрирате в академията на Microsoft и да изгледате курсовете за продуктите, които ви интересуват. Ето и списък с курсовете и връзки към тях:

Експерименти с Windows 8

Преди няколко дни прочетох статия на Денислав Славчев от PC World за инсталиране на Windows 8 на стар компютър. Заглавието е Упражнение “ъпгрейд на (много) стара РС система за работа с Windows 8”. Можете да я прочетете на следния адрес http://pcworld.bg/21058_uprazhnenie_apgrejd_na_mnogo_stara_rs_sistema_za_rabota_s_windows_8 (изисква се безплатна регистрация).

Моите експерименти с Windows 8 бяха проведени също на доста стари компютри. Машините са закупени през далечната 2006 година, а конфигурацията е следната:

  • Процесор: Intel Celeron 336 на 2,8 GH
  • Дънна платка: Asus P5GV-MX (Intel 915GV chipset) спецификации
  • Вградени мрежова, видео и звукова карта
  • RAM: 515 MB DDR 400
  • HDD: 80 GB SATA
  • Флопи, DVD и 350W захранване

Както може да се види компютрите са доста стари и със слаби възможности. През годините на тях е работил Windows XP и Windows 7 и са експлоатирани по всички възможни начини.

След излизането на Windows 8 реших да пробвам да го инсталирам на един училищен компютър. Започнах с машина, която е доста по-нова. Закупена е около 2005 година, с 2 GB RAM (не помня другите характеристики). Обнових Windows 7 с Windows 8 без никакви проблеми (32-битова версия). Инсталирах Office 2013, различни мултимедийни програми за начален курс, Adobe CS6 и някои други дребни програмки. Използвах вградената антивирусна програма – Windows Defender. След едномесечни тестове в компютърен кабинет в училище при реална работа с ученици нямаше никакви проблеми.

Реших да пробвам същата съвкупност от операционна система и програми на един от старите си компютри описани по-горе. Понеже ме мързеше да извършвам инсталация от начало с помощта на Norton Ghost клонирах твърдият диск от единият компютър на другия (подробности за процедурата можете да прочетете на следния адрес http://blog.mihaylov.bg/?p=201). Наложи се да инсталирам някои нови драйвери, но всичко вървеше. Да, малко тромаво и бавно, но по-бързо от Windows 7. Тествах системата около месец и след това размножих инсталацията на всичките компютри в кабинета. Вече два месеца работя на тези компютри и учениците използват различни браузъри, Word, Excel, PowerPoint, Adobe Photoshop CS6 и Illustrator CS6.

Какво е общото ми впечатление. Windows 8 и гореописаният софтуер работят добре на въпросните компютри. Малко бавно и тромаво, но не по-лошо от колкото Windows 7. Не успях да намеря драйвери за звуковата карта, но в моят случай това не е фатално. Основният проблем, на който се натъкнах се появява няколко минути след стартирането на компютър. Ако на него не се работи, операционната система започва да извърша някакви оптимизации по твърдия диск, които приключват за около половин час. Ако на компютъра започне да се работи веднага след стартирането му тази оптимизация не се наблюдава. До момента не съм успял да отстраня този проблем.

1

2

Избор на рутер за два интернет доставчика

Преди около 3 месеца училището, в което работя, получи изгодна оферта за достъп до Интернет от фирма, която в момента не използваме. След преценяване на характеристиките реших, че за по-ниска цена ще получим по-добро качество и можем да сменим интернет доставчика си. Запознах директора си, той се съгласи с мен и задвижихме нещата. Подписахме договор и след няколко дена дойдоха техници, опънаха оптика, настроихме устройствата и след един ден тестване на свързаността прехвърлих целият трафик на училището към новият доставчик. В продължение на няколко дена наблюдавах дали няма да изскочат някакви проблеми, но се оказа, че всичко е нормално. Уведомих директора си, че вече можем да прекратим договора със старият доставчик, но тук бях изненадан. Директорът ми каза, че предпочита двете връзки към Интернет да останат активни и да ги използваме едновременно. Ако едната отпадне да се превключваме към другата. Между другото от време на време на време връзката ни към Интернет се случва да прекъсне и то в най-неподходящият момент. Връзката с 2 интернет доставчика беше стара моя мечта, която се опитвах да реализирам 2-3 пъти през годините, но винаги ми беше отказвано с обосновката липса на пари.

За да реализирате едновременна връзка между 2 или повече интернет доставчика имате нужда по-специален рутер. Аз използвах Buffalo WHR-HP-G54, на който бях подменил фабричният firmware с TomatoUSB (http://blog.mihaylov.bg/?p=300) и бях много доволен от него. Първоначалната ми идея беше да модифицирам настройките на рутера си или отново да му сменя фърмуер с друг, който има поддръжка на 2 интернет доставчика. След доста четене разбрах, че с TomatoUSB не мога да реализирам моите идеи. Съществува обаче китайска модификация наречена Tomato DualWAN, която отговаря на моите изискваният. За съжаление обаче интерфейса за управление на рутера е само на китайски, а моите познания по китайски са нулеви.

Направих проучване за друг firmware, който да отговаря на моите изисквания и се оказа, че OpenWRT с някои допълнения (plug-in) може да ми свърши работа. Започнах да проучвам неговите характеристики по-дълбоко и се впечатлих от големите възможности, които притежава. За съжаление се оказа, че моят рутер не е сред подържаните. Докато четох обаче разбрах, че има и x86 версия на OpenWRT, която се инсталира на стандартен (стар) компютър и той се превръща в мощен рутер. Планирал съм някой ден да пробвам как работи…

Отказах се от използването на старият си рутер и реших, че имам нужда от нова машина, която да се монтира в рак (шкаф за мрежово оборудване), разполага с гигабитови портове и може да прави load balancing (балансиране на трафика между няколко доставчика). Следващата стъпка, която предприех беше да се обадя в няколко компютърни магазина и на 1-2 приятели, които са по-на вътре в областта на мрежите от мен. След тези консултации имах няколко конкретни устройства, между които да избирам: TP-Link TL-ER6120, TP-Link TL-ER5120, Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN, D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N

Още в началото се отказах от D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N по 2 причини. Първата е, че цената от 588 лева е прекалено висока. Втората причина е, че в момента рутера на подържа load balancing, а тази възможност ще се реализира при следващо обновяване на фърмуера. За съжаление тази важна подробност е написана с невероятно ситен шрифт в края на спецификацията на продукта.

Следващите десетина дена се отдадох на чете на спецификации, ръководства, мнения в различни форуми и гледане на видео клипове.

След голямо колебание се отказах от Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN. Машината е страхотна и има невероятно добри възможности и ми беше препоръчана като безотказна. Цената от 180 лева е много достъпна. Първата причина поради, която се отказах е, че Mikrotik е модифициран Linux, въпреки че има удобен интерфейс за управление често се налага да се пишат скриптове, в които моите познания не са особено добри. По-важната причина беше, че за да прави load balancing рутера има нужда от пуснат RIP или OSPF протоколи от страна на интернет доставчиците, а такава услуга не се предлага в моят случай. Без тези протоколи рутера работи с една основна връзка, а другата е запасна и към нея се превключва, когато отпадне първата.

Последните 2 машини, между които се колебаех бяха два върхови модела на TP-Link: TL-ER6120 и TL-ER5120. Характеристиките на двете устройства са почти еднакви, като и цената, с малки разлики. TL-ER6120 има 2 WAN порта и 3 LAN (всичките гигабитови), подържа отдалечена връзка на VPN потребители. TL-ER5120 има също 5 гигабитови порта, 1 WAN, 1 LAN, а другите 3 могат да се разпределят по желание на потребителя към локалната или глобалната мрежи. На адрес http://www.tp-link.us/support/emulators/?pcid=205 имате възможност да разгледате възможностите за настройка рутерите и да експериментирате с тях все едно са пред вас. След доста обстойно сравняване реших да избера TL-ER5120. Той е с малко по-ниска цена, но по-гъвкав при настройка, особено с възможността да настроите до 4 връзки към Интернет. В момента нямам нужда от VPN връзка на учителите към училищната мрежа, а ако за в бъдеще се появи ще търся варианти за реализация. Един от основните недостатъци на моят избор е, че рутера не подържа IP версия 6. Но честно казано трудно щях да въведа IP ver. 6, защото само единият от доставчиците ми подържа този протокол.

След всичкото четене и проучване най-накрая поръчах TP-Link TL-ER5120. Цената му беше 318 лева. Устройството пристигна след около седмица, защото се оказа, че в България няма складова наличност. По-късно се поинтересувах и разбрах, че подобни устройства се поръчват доста рядко. По-долу можете да видите видео клип на разопаковането на рутера от мен.

След като рутера вече беше при мен го инсталирах в шкафа с другото си мрежово оборудване свързах го към единият интернет доставчик и започнах да го настройвам. Това не ми отне особено много време, защото вече бях запознат интерфейсът му. Проведох тестове от около 1 час да се убедя, че всичко работи добре и след това добавих връзката към вторият доставчик. Свързах към рутера, компютърният кабинет, в който обикновено преподавам и в продължение на 2 седмици пробвах дали връзката е стабилна и дали няма да изскочат проблеми. През това време резервирах някои IP адреси за различни мрежови устройства като принтери, мултимедийни проектори и безжични точки за достъп. Добавих блокиране на различни сайтове като facebook и някои ключови думи. За съжаление блокирането на голямо количество обекти е тромава процедура, защото интерфейсът на рутера не е достатъчно добре изпипан за това. Освен ограничаването на сайтове на ниво рутер добавих и филтриране на трафика чрез OpenDNS, както е описано в тази публикация http://blog.mihaylov.bg/?p=321. OpenDNS обаче предлага използване само на един IP адрес в безплатната си версия за това се наложи да регистрирам два акаунта с IP адресите от двата интернет доставчика и да ги настроя по един и същи начин. Ако във бъдеще добавя трети доставчик ще трябва да регистрирам още един акаунт в OpenDNS. Процедурата е малко тромава, но е безплатна.

След като направих всички тези настройки и при двуседмичните тестове в реална среда нямаше никакви проблеми прехвърлих целият трафик на училището през TP-Link TL-ER5120 и пенсионирах старият си рутер Buffalo WHR-HP-G54. Всъщност вече го използвам само като безжична точка за достъп.

Вече повече от месец TP-Link TL-ER5120 работи без проблемно. Обикновено натоварването ми е в рамките на 2-3 процента, като при пикови моменти достига до 5-7 процента. Това означава, че имам запасен капацитет за развитие. В бъдеще очаквам все по-голямо натоварване на интернет трафика особено с увеличаване на облачно базираните услуги като Office 365. Надявам се в следващите 3 години да нямам нужда от нов рутер.

Общото ми впечатление, че TP-Link TL-ER5120 е много добър рутер за училище и мога да го препоръчам на всеки, който желае да използва повече от един интернет доставчик. Ако цената 318 лева ви се вижда висока може да си купите някои модела TL-R470T+ или TL-R480T+. Те също са предназначени за връзка към няколко доставчика, но за по-малко натоварване и не разполагат с гигабитови портове, а скоростта им на работа е 100 мегабита. Цената на рутерите е между 100 и 150 лева, а е възможно да ги намерите и по-евтино.